Алън Камбъл - Море на призраците

Беше сумрачно и прашно, но ръцете му веднага напипаха металната кутия. Той я взе, сложи я върху гардероба и си пое дъх.

— Крийди, ще ми подадеш ли ръка?

— Сам се напъха там.

— Не мога да… дишам…

Горе нещо задращи по пода. Столът на Крийди. Малко по-късно отворът бе закрит от сянка и Грейнджър видя грозното лице на Крийди да се навежда към него.

— Никога няма да я заковеш тази дупка, нали?

— Вземи кутията и ми дай ръка.

Когато се измъкна горе, пи дълго и жадно от стомната, после се тръшна на пода. Дишаше с хрипове. Беше се нагълтал с изпарения от саламура. Море Лукс се бе загнездило здраво в дробовете му и нямаше начин да го прогони оттам.

— Не изглеждаш добре, да ти кажа — отбеляза Крийди.

— В тази кутия е регистърът.

Крийди я отвори.

— За какво ти е всичко това?

После започна да вади нещата от кутията. Имаше две книги — затворническия регистър и старо окъсано унмерско томче с неразбираеми драсканици. И детска кукла, изработена от сребро и мед — изобразяваше човешко дете. Миниатюрни съчленения позволяваха на главата и ръцете да се движат. Едното око бе извадено, но другото бе на мястото си — стъклено и синкаво, досущ като механичното око на Крийди. Зад неолющения ирис трепкаше бледожълтеникава светлинка.

— Не я ли помниш? — попита Грейнджър.

Крийди помисли за миг, после се намръщи и каза:

— Унмерското момиче. Защо я пазиш?

— Не зная — отвърна Грейнджър. — Като доказателство. Вдигни ѝ ръката. Не — другата.

Чу се тъничък гласец:

— Иикам ’а пииша…

— Проклет да съм! — изруга Крийди. — Че тя почти говори. — И вдигна отново ръката.

— Оиааам тееее.

— Говори — потвърди Грейнджър. — Вътре има механизъм.

— Ти си я отварял ?

Грейнджър сви рамене.

— Защо не?

Крийди го гледаше учудено.

— Това е унмерско изделие. Един Бог знае какви магии са вградени в това чудо.

— Мислиш ли, че може да струва нещо?

Крийди разглеждаше куклата.

— Може би. Ако успееш да разбереш какво точно казва. Има хора, които биха дали добри парици за такова нещо. Но не позволявай на Маскелин да те обере. Без да се обиждаш, полковник, но имаш нужда от финансова инжекция. — И огледа демонстративно стаята преди да върне куклата.

— Ааа съъъъ ооооо.

— Съмнявам се, че говори на анеански. По-скоро ми прилича на някой от старите унмерски езици.

— Крийди, престани, че ще се изтощи. — Грейнджър се надигна и взе затворническия регистър. Беше тежка книга със синя платнена подвързия. Той прелисти страниците: бяха пълни с имената на затворниците и датите на постъпването, нанесени грижливо с четливия почерк на Суайнкикър, а после зачеркнати дебело. Старият воин наричаше тези бележки пирони в ковчега. Само последната половин страница бе изписана с почерка на Грейнджър. През шестте години, откакто бе пристигнал тук, в Етугра, беше забил девет такива пирона. Само последният надпис не бе зачеркнат.

Дюка, Ерик. 3/ХА/07. Ивънсроум. Вр. внк. #44-ЗаливБск 15103. III 30/ХА/46-13/ХР/47

Ерик Дюка, роден в Ивънсроум през 1407. Сражавал се като вражески войник, един от двайсетте хиляди пленени от императорските сили при залива Бяла скала по време на Четирийсет и четвъртата Война за освобождение. Грейнджър въздъхна. Според този запис беше получил три първоначални вноски от Ивънсроумския съвет, следвани от още десет от семейството на Дюка. Парите бяха секнали на тринайсети дъждовен Хю — преди три седмици. Без никакво обяснение. Грейнджър извади от кутията молив и прокара неравна черта върху текста. Шансовете близките на затворника да пратят още средства бяха почти нулеви. Ако пратеха молба до Съвета, можеха да изкарат най-много още една-две вноски. Но Грейнджър винаги би могъл да твърди, че са пристигнали твърде късно.

Страниците нататък бяха празни — достатъчно място за живота на още хиляди хора, ако бе готов да положи тежестта му върху съвестта си. Той огледа жалкото помещение, кутиите, в които капеше вода, и дупката, която бе пробил в пода, после попита:

— По кое време пристига „Алабастров тътен“?

— Имаме още няколко часа.

— Дали са пратили списъка?

Крийди повдигна рамене.

— Няма смисъл да проверяваме. Все още получаваме пленени войници от Ивънсроум и Келоуей. Хю нареди да ги прехвърлят насам след като приключат с разпитите. Все изплашени селяци.

Бяха ходили в Ивънсроум през трийсетте. Грейнджър си спомняше една ферма недалеч от Трепкав ручей, тясно парче земя зад морската стена, с дванайсет акра жито и царевица и още два за пасбище. Имаше стара каменна къща и кухня в градината, овошки и дървен сеновал. Истински живи дръвчета по хълмовете. Зайци. Заповедите му бяха да изгори всичко, да подчини острова с огън и меч, крепост след крепост. Но след това император Хю се ядоса на бавния им прогрес.