Алън Камбъл - Море на призраците

Сержант Крийди слезе безшумно от лодката, приближи го и пъхна дулото на револвера си в устата му.

— Събуди се, приятел.

Мъжът ококори очи. Сигурно щеше да закрещи, ако револверът на Крийди не му бе запушил устата. Успя да изпъшка и се опита да се изправи, но сержантът само поклати глава.

— Къде криеш съкровищата си?

Грейнджър се качи на платформата и вдигна торбата от лодката. После огледа скифовете. Единият пропускаше от пробойни в борда, но другите два изглеждаха здрави. Помогна на Бенкс и Суон да слязат от тяхната лодка, сетне протегна ръка на Тумел. Старият войник изпъшка и се оплака, че кракът му се е схванал.

— Във вените ми има повече саламура, отколкото кръв.

— Искаш да кажеш повече уиски — поправи го Суон. — Помогни ми с този скиф.

— Питам къде са ти съкровищата — продължаваше да притиска нещастния човечец Крийди. — Къде ги криеш?

Мъжът започна да се дави.

— Остави го — обади се Грейнджър. — Трябват ни само лодките.

Крийди плю.

— Сър, там, където отиваме, ще са ни нужни и парици.

— Ние не сме крадци, сержант.

Суон и Тумел вече бяха развързали единия от здравите скифове. Вътре имаше мрежи, въжета и куки — по-големи, отколкото тези в техните лодки, както и очила и наметала от китова кожа, за да предпазват ловците на съкровища от разяждащите морски пръски. Грейнджър развърза другите лодки и ги тласна надалече от пристана.

Качиха се в скифа. Само Крийди стоеше на платформата, надвесен над иманяря.

— Сержант — повика го Грейнджър.

Крийди доближи грозноватото си лице до пленника.

— Кажи ми къде е, кучи сине!

— Сержант!

Крийди изръмжа ядно, пусна иманяря и се изправи. Изрита го в ребрата и понечи да повтори ритника.

— Потегляме, сержант — рече Грейнджър. — Веднага!

Крийди се настани със сумтене зад Тумел, а Суон и Бенкс хванаха греблата. Грейнджър нагласи торбата между краката си и потеглиха.

Втрещеният и изплашен иманяр извика след тях:

— Кои сте вие, по дяволите? Не сте имперски войници!

Крийди вдигна револвера.

— Свали оръжието, сержант — нареди Грейнджър.

Излязоха от залата през един от прозорците.

Тази улица бе по-широка и тук морето бе осезаемо по-неспокойно. Вълни се разбиваха в покривите на разрушените къщи. Дъното тук се спускаше стръмно надолу — намираха се и покрайнините на Потопения квартал и пред тях се ширеше откритият океан, сребрист под звездната светлина. На запад виждаха пяната от прибоя край вълнолома. На сушата зад него се издигаше консервната фабрика, зад нея бе полуостровът с Крепостта. На пристана пред фабриката бе закотвен стар железен драконоловен кораб, осветен от множество полюшващи се над палубата фенери.

Скифът подскачаше и се клатушкаше, но Бенкс и Суон държаха носа насочен срещу вълните. Вятърът бе свеж и не твърде силен и поддържаха добра скорост — и двамата бяха попадали в далеч по-бурно море. Бяха си сложили очила и наметала, за да се предпазват от пръските, и бяха омотали греблата с парцали, за да не вдигат шум. Не говореха, та вятърът да не отнесе гласовете им към брега. Скоро заобиколиха вълнолома и се насочиха обратно към пристанището.

Невидими в мрака се промъкнаха покрай левия борд на драконоловеца. Над тях се очертаваха силуетите на харпуните, насочени към звездите. Дълбоко в железния търбух бумтяха двигателите. Въздухът бе изпълнен с тежката миризма на месо, примесена с неизменните пристанищни аромати на саламура и мазут.

Спряха при стълбичката при фабриката, зад платформата на кораба, където морето бе почервеняло от кръв. Грейнджър задържа скифа, докато хората му слизаха, и метна торбата на рамо преди да ги последва нагоре по мазните метални стъпала.

Задната преграда на драконоловеца бе свалена и опряна на платформата и се виждаше пещероподобната му вътрешност. В горния край на платформата бе монтирана стоманена лебедка, зад която започваше сложна конвейерна система от вериги и куки, предназначена да вдига труповете и да ги откарва през гигантския фабричен портал, закрит със завеса от китова кожа.

Трима яки докери работеха на кораба. Двама издърпаха две закачени за вериги куки надолу по залятата с кръв платформа и изчезнаха в тъмната вътрешност. След малко отвътре долетя вик:

— Дърпай!

Третият докер, който бе останал при скрипеца, завъртя ръчката, веригата се изопна и започна да се навива на металната макара. Пред погледа на Грейнджър от трюма се показа трупът на дракон. Беше от червения вид, характерен за Морето на кралете, около осемдесет стъпки от муцуната до върха на опашката. Куките бяха забити в плътта между люспите в шията. Сгърчените му криле дращеха по кървавия бетон, докато веригата го теглеше неумолимо към огромния портал на фабриката. Докерите излязоха от кораба — следваха трупа на няколко крачки. Драконът все още кървеше от раната от харпун на гърдите. Мъжът при скрипеца завъртя ръчката на обратно, двамата му другари откачиха трупа от куките и го закачиха на по-големите куки от конвейерната система отгоре.