Алън Камбъл - Море на призраците

— Не бери грижа за това, редник — отвърна Грейнджър. — Помислил съм за всичко.

Бенкс изглеждаше така, сякаш се готви да каже още нещо, но после се разколеба.

— Сър, ще гледам да ви се отплатя, доколкото мога — рече накрая.

— Зная — отвърна Грейнджър.

Излязоха на улица, която вървеше успоредно на брега. Тук къщите бяха съвсем порутени, често само стени със зейнали прозорци. Стените бяха нашарени с надписи. На една някой бе надраскал с големи черни букви:

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ, ЗА ДА ЖИВЕЯТ УНМЕРИТЕ?

Повечето врати бяха избити и зад тях се виждаха празни стаи. Грейнджър надникна през една врата. Мракът бе изпълнен с тежката миризма на саламура. През отворената врата на отсрещната стена се чуваше тихото плискане на вълни. Той огледа стаята. Нищо освен мокри камъни, почернели от стар пожар.

Продължиха по улицата, като надзъртаха във всяка къща. След малко Бенкс подсвирна тихо и всички се събраха при него.

Стаята бе влажна и празна като всички останали, сумрачна, затрупана с боклуци и с две врати на отсрещната стена. Единствената разлика бе дъската, подпряна на стената отляво на вратата. Грейнджър пусна торбата си на пода, взе дъската и я отнесе при първата от двете отсрещни врати.

Някога тук се бе помещавала кухнята. Мивките бяха изкъртени и отнесени, но под порутения комин бе останала ръждясала желязна печка. По-голямата част от тавана бе рухнала и на пода бяха паднали няколко греди. Другата врата извеждаше към вътрешен двор или задна градина. Подът бе покрит със саламура, която на места достигаше няколко сантиметра. В тъмнината кафеникавата вода приличаше на катран.

— Ето там. — Бенкс сочеше едно място в долната част на касата на вратата. — Виждате ли? Нещо е остъргвало дървото.

Грейнджър се върна за торбата. Отвори я и раздаде на хората си маски от кълчища и моряшки очила. Нямаше да им трябват, освен ако вятърът не се усилеше, но предпазните мерки никога не бяха излишни. Вдигнал очилата на челото си и смъкнал маската на шията си, Грейнджър мина отново през кухнята.

Задната врата извеждаше към двор, залят от черна морска вода. Стъпалата изчезваха надолу в отровния сумрак. Грейнджър не можеше да прецени каква е дълбочината на водата, но едва ли бе повече от няколко стъпки. През отворената врата на задната стена нахлуваха вълнички. Някой бе наредил една върху друга каменни плочи, които се подаваха над водата като островчета.

Грейнджър сложи дъската между вратата и първата плоча, върна се в кухнята и нареди:

— Донесете няколко греди.

Бързо направиха нестабилно мостче до уличката, която се бе превърнала в тесен канал между къщурките. Постройките по уличката отдавна бяха само руини и всичките бяха с унмерска архитектура — освен дванайсетте хаурстафски наблюдателници, стърчащи като зъбери над стените на Потопения квартал.

Оттук каменните плочи водеха в две посоки.

Грейнджър вдигна глава към наблюдателниците и Бенкс проследи погледа му и каза:

— Това място ме смайва с мащабите си.

— Имаш предвид, че е твърде голямо, или че е прекалено малко?

— И двете — отвърна Бенкс. — Някога това е било най-многолюдното унмерско гето в целия свят. Шейсет махали. — Подсвирна тихичко. — Но не ми се струва толкова голямо, като си помисля колко унмери са се свирали тук.

Грейнджър кимна. След края на Въстанието хаурстафите не бяха позволили на освободените лосотански роби да екзекутират бившите си господари. Нищо нямаше да спечелят от подобен геноцид. Вместо това бяха затворили половин милион нещастни унмерски души в тази малка част на града и бяха оставили дванайсет телепати да поддържат около тях медиумен кордон. Воалът на писъците, така го наричаха. Колко ли унмери бяха загинали, опитвайки се да прекосят тази невидима бариера? Воалът се бе оказал по-ефикасен и от най-високата и дебела материална стена. Оттогава данъкоплатците на Лосото плащаха скъпо и прескъпо за него обаче.

Крийди се намръщи.

— Нататък ли отиваме? Цялото това място е свърталище на зли магии.

Бенкс се разсмя.

— Унмерско гето? Едва ли има друго място, което да е просмукано с по-малко магия. Опитай се да измъдриш каквото и да било заклинание, докато някоя магьосница забива в главата ти медиумна игла. Унмерите не са ходели и да серат без разрешението на Хаурстаф. — Поклати глава. — Едно ще ви кажа: ако бях иманяр, точно на такова място щях да си крия съкровищата.

Лицето на Крийди грейна.

— Смяташ ли, че тук има съкровища?