Алън Камбъл - Море на призраците

— Ужасно боли, сър — отвърна Крийди. — Но съм търпял и по-лошо.

Хирургът се обърна към Грейнджър и Бенкс и поясни:

— Реших, че ще е по-добре да избегнем рисковете на анестезията. А и в този случай стрелата е обгорила кръвоносните съдове и те са се затворили. — Въздъхна. — Напоследък рядко виждаме подобни наранявания.

— Изглеждаш ми разочарован — каза Грейнджър.

Хирургът махна с ръка.

— От вакуумните стрели остават чисти рани. Много по-чисти от нараняванията със сабя. И по-малко предразположени към инфектиране. — Извади окървавените си пръсти от очницата на Крийди. — Бихте ли ми подали онзи бинт?

Грейнджър се пресегна, взе от масичката бинт и няколко метални клипса и каза:

— Аз ще довърша тук. Иди се измий. — Омота бинта около главата на Крийди и го защипа с клипсовете.

В единия край на стаята имаше каменна мивка, отделена на стъпка от покритата с петна от саламура стена. Мазилката на тавана по западния край бе опадала и покрай металните первази на прозореца се виждаха кафеникави вдлъбнатини. Хирургът си изми ръцете и ги размаха да изсъхнат. После каза:

— Предполагам, че не сте намерили стрелата?

— Изчезна в стената на подземията — отвърна Грейнджър.

— Да, много жалко. Към небето или към морето?

— Беше с много лек наклон. Трябва да е преминала през основите на града.

Хирургът кимна.

— Значи към звездите. — Обърна се към Крийди. — Можем да поставим имплант, сержант. Ако поръчам, до две седмици ще го имаме. Нищо особено, просто глина и гума.

— А, нямам нищо против дупката — отвърна Крийди след кратък размисъл. — Може да си държа вътре тютюна, или муниции. — Разсмя се. — Ще побере ли граната?

— Тъкмо имам една, мога да ти дам да опиташ — обади се Бенкс. — Ще ти я шитна почти безплатно.

Хирургът изсумтя неодобрително.

— Не бих го препоръчал, сержант. Полковник, ще ми позволите ли да ви погледна рамото?

Преди Грейнджър да отговори вратата на помещението се отвори и влезе някакво момиче. Едва ли беше на повече от шестнайсет, но носеше расо на хаурстафски кадет и се държеше с подобаваща самоувереност. Отиде при полковника и му подаде запечатан плик.

— Сестра Маркс ме помоли да ви предам това. Вече е пратено за разпространение.

Грейнджър разпечата плика и прочете бележката вътре.

24/Хю-Суарин/1441

Съдебно постановление (110334)

С настоящото и считано от този момент да бъде разпуснато имперско диверсионно подразделение (наричано още Гробарите) с началник полковник Томас Грейнджър във връзка с течащо разследване за извършено престъпление съгласно член 118. Издава се заповед за ареста на следните лица:

полковник Томас Грейнджър — РН348384793888

сержант Уилям Патрик Крийди — РН934308459839

редник Мерад Бенкс — РН239852389578

матрос Джерард Тумел — РН934783898

матрос Суон Тумел — РН09859080908

Издадено без ущърб на правата, по заповед на Негово императорско величество.

Той дълго остана втренчен в бележката. Почти не забелязваше, че раменете му потрепват. Усещаше някакво странно вцепенение. Най-после вдигна очи към младата магьосница.

— Откъде сестра Маркс се е сдобила с това?

Момичето само повдигна рамене.

— Тя е хаурстаф.

— Какво пише? — попита Крийди.

Грейнджър не му обърна внимание, а пак попита:

— И защо ни помага?

— Тя… — Момичето изведнъж се сепна. — Не ми е позволено да казвам. — Помисли малко и добави: — Политика.

— Вече получаваш любовни писма от медиуми? — обади се Крийди.

— Тя беше единствената, която хареса шегата — каза Бенкс.

— Каква шега? — попита Крийди.

— За оная работа на императора.

— Мълчи — скастри го Грейнджър. Пое си дълбоко дъх. — Редник Бенкс, сержант Крийди, вече сме цивилни. Император Хю разпуска Гробарите.

Никой не проговори.

— Обвинени сме по член 118 — продължи Грейнджър. — Опит за отклоняване от активна служба чрез самонараняване. Заповедта вече е разпространена. Скоро ще дойдат да ни потърсят.

— Заповедта? — повтори дрезгаво Крийди.

— Ние сме бегълци.

— Мръсник!

Неочаквано за себе си Грейнджър откри, че изпитва облекчение.

— Внимавай какво говориш, сержант — рече той. — Това е пряка обида за императора…

— Майната му — изръмжа Крийди. — Майната му и на него, и на закона. Трябва да извием врата на това напудрено копеле. — Окото му отново започна да кърви и на превръзката се появи разширяващо се червено петно. Той се оглеждаше невярващо. — Самонараняване?!