Алън Камбъл - Море на призраците

— Гледам, че вечерята е полепнала по теб.

Полковникът поклати глава.

— Никога не съм харесвал драконско.

Един довереник поднесе шишенцето на император Хю. По напудрените му в синьо бузи се стичаше пот; той стискаше унмерската находка с треперещи пръсти, очевидно скован от ужас от мисълта, че може да я изпусне. Императорът, от своя страна, също изглеждаше притеснен. Наведе предпазливо продълговатото си бяло лице към причината за тазсутрешните неприятности.

— Морско шишенце — отбеляза и потърка замислено брадичка. — Не спирам да се чудя как едно толкова мъничко нещо може да предизвика такива беди. Как ги наричаха унмерите?

— Ичусаи, ваше величество — отвърна довереникът.

Въздухът в императорската приемна бе толкова наситен с парфюм, че почти не можеше да се диша. От високите прозорци нахлуваше ярка слънчева светлина, озаряваше отсрещните стени и караше мраморния под да блести. Няколкостотин придворни се бяха събрали, за да видят унмерската реликва — доверениците на императора се бяха натруфили със скъпоценни накити и копринени одежди, законодателите бяха скупчени в групичка и наподобяваха големи червени мечки в кожените си наметала, имаше и администратори с бели вълнени перуки и сивкави палта, корабни магнати от Валсиндър и отбрани аристократи с жените си, фаворизирани художници, поети и глупаци, офицери от армията и конкубини с гердани от дребни мъниста. Представители-заложници на трима-четирима вражески пълководци, всичките със златисти пелерини, носеха вериги, без съмнение откраднати от корабите на самия император. Кривите им усмивки подсказваха за усти, пълни със зъби на други хора. Два реда слепи самаролски телохранители преграждаха достъпа до императора: бяха със сребърни ризници и шлемове без отвори за очи, изработени под формата на зъбещи се вълци. В ръцете си стискаха унмерски зрящи ножове.

— И какво точно означава това? — попита Хю.

Довереникът го гледаше объркано.

— Означава „врата“ — отговори стоящата наблизо хаурстафска магьосница.

Сестра Браяна Маркс имаше бледовосъчна кожа и кипеше от младост. Златистата ѝ коса бе събрана на нисък кок над качулката на бялото ѝ расо и хвърляше сияйни отблясъци всеки път, когато тя помръдваше.

Дясното рамо на Грейнджър все още пареше от саламуреното изгаряне. Стичащият се секрет беше като армия хапещи мравки и той трябваше да полага огромни усилия, за да не му проличи. Не искаше да прояви слабост пред Бенкс, Тумел и Суон. Тримата редници бяха на шест крачки зад него и малко встрани. Сержант Крийди бе останал под наблюдението на полевия хирург.

— Врата — каза императорът. — Какви странни създания са били тези унмери.

През тълпата премина утвърдителен ромон. Потрепнаха ветрила, кимнаха глави. Наистина странни създания.

— Едно-единствено морско шишенце едва ли има голямо значение, когато на дъното остават разпилени още хиляди — каза сестра Маркс и се усмихна на императора с безупречно мила усмивка, ала в сините ѝ очи се четеше наглост. После бавно пристъпи към трона и за един кратък миг Грейнджър дори си помисли, че ще седне на него. Но тя само положи тънката си ръка на позлатения подлакътник.

— Флотът ми е зает — отвърна императорът.

— Ако вашият флот полагаше по-малко усилия за разширяването на империята ви и се занимаваше повече с издирването на тези ичусаи — каза магьосницата, — нямаше да има нужда от по-нататъшно разширяване. Но вие ги карате да реагират на симптомите, вместо да лекуват болестта.

Император Хю освободи довереника и втренчи надменен поглед в магьосницата.

— И къде би желал Хаурстаф да се започне търсенето?

— Как къде? Навсякъде, разбира се.

Нов остър пристъп на болка прониза рамото на Грейнджър. Усещаше ключицата си като нажежено желязо и нервите му пищяха неистово. „Още три дни.“ Още три дни преди да заздравее или да се превърне в шагренова кожа. Беше промил старателно раната с прясна вода, но недостатъчно скоро след увреждането, за да е сигурен. Каквото и да станеше, вероятно щеше да изгуби в голяма степен подвижността на дясната си ръка. А това означаваше и ограничаване на фехтоваческите му способности.

Императорът изсумтя презрително. После извиси глас, за да го чуят всички:

— Хаурстафите искат от мен да оставя империята без охрана и да тръгна да диря из морето малки зелени шишенца.

През тълпата премина нервен смях.