Алън Камбъл - Море на призраците

— Не и без да ударим жената, сър.

— Суон, ти не можеш да уцелиш и океан от лодка — изсумтя Крийди. — Дори аз оттук мога да приключа всичко това с един изстрел. Ако взривим жената с динамит, след това ще изглежда сякаш я е убило унмерското дете.

Полковникът вдигна ръце.

— Не, сержант. Ще се придържаме към закона. — Помисли за миг, после пак се обърна към Айда. — Имате ли квитанция за тази книга?

Тя премигна.

— Не успях да я купя.

— Имаме право да застрелваме крадците на място.

Крийди се разсмя.

Айда почувства как силите я напускат и проплака:

— Но това не ви дава право да застреляте едно невъоръжено…

Така и не успя да довърши, защото момичето побягна.

Айда се обърна.

И в този момент Крийди стреля.

От дулото на мускета излетя пламък, последван от оглушително буум . Момичето изпищя и на гърба му разцъфна ярка светлина. Детето рухна като парцалена кукла. Сърцето на Айда се сви от отчаяна паника. Имаше чувството, че някой е изсмукал въздуха от дробовете ѝ.

Дулото на мускета на Крийди бълваше дим. Той свали оръжието и изруга.

Ушите на Айда все още звънтяха от детонацията. Трябваше да минат няколко секунди, преди да осъзнае, че момичето е невредимо. Все още стиснало куклата си, бедното дете се опитваше да се изправи.

— Улучих я в гърба — изръмжа Крийди.

— Зареди оръжието, сержант — нареди полковникът.

Крийди клатеше глава.

— Куршумът просто изчезна .

Момичето хлипаше. Изправи се и заотстъпва заднешком. Зад него се издигаше един от множеството саламурени аквариуми на пазара, дванайсет тона отровна морска вода, фосфоресцираща едва забележимо зад стъклената стена. Жена с шагренова кожа подаваше лице от мъждукащия сумрак на аквариума, наблюдаваше приближаващото се момиче. Заблъска предупредително с юмрук по стената, но от тази страна не се чуваше никакъв шум.

— Аквариумът, полковник — извика Бенкс.

Полковникът кимна на двете гарги върху сергията.

— Суон, Тумел. Само внимавайте да няма усложнения.

Те вдигнаха оръжията си.

Детето извика.

Двата гърмежа бяха едновременни. Сачмите улучиха червената рокля на момичето… и изчезнаха. То изпищя и изпусна куклата. През мъглата на дима Айда го видя как се обръща и побягва.

Крийди изпсува.

Айда не знаеше дали момичето просто не може да възприеме саламурения аквариум, или пък не го забеляза в паниката си. Но беше сигурна, че това, което последва, не бе преднамерено. Детето просто се блъсна в стъклената стена на аквариума.

Бликна ярка светлина, чу се трясък…

И аквариумът се разпадна.

Вълна от саламура блъвна върху пода на пазара и понесе нападалите стоки. Айда се покатери изплашено на най-близката сергия. Кракът ѝ обаче се подхлъзна и тя усети на глезена си студена морска вода. Металната миризма на саламура изпълни ноздрите ѝ. Айда извика уплашено и си дръпна крака, но беше твърде късно. Вече усещаше, че глезенът започва да я сърби.

Нечии яки ръце я уловиха и я повдигнаха нагоре.

— Успокойте се. Само глезенът е.

Сърбежът се усилваше в неприятен бодеж. Сърцето на Айда се разтупка като лудо.

Чу гласа на Крийди.

— Вината не е наша. Хю не може да ни държи отговорни за строшения аквариум.

— Ето я! — извика другият мъж.

Момичето шляпаше в локвите.

Бодежът в глезена на Айда се усилваше. Тя се разтрепери от страх. След колко време щеше да започне да се променя кожата ѝ?

— Трябва ми сладка вода — изохка тя. — Трябва да се…

— Сър, пушките не вършат работа. Куршумите и сачмите нямат достатъчно маса. Ще трябва да я затиснем.

Айда изу обувката си и си погледна глезена. Все още не виждаше някаква промяна, но чувстваше кожата си така, сякаш се опъва върху костта.

— … колко ще трябва за нейните размери?

— Поне пет-шест тона. Но както казах, рискът е огромен, Хю все още търси някакъв повод да се разправи с нас. Една дупка насред града му ще е напълно достатъчна.

Айда се опитваше да овладее уплахата си, но непрестанно я спохождаха видения за разрастващи се шагренови петна. Дали нямаше да стане като Удавниците? Прилоша ѝ, виеше ѝ се свят, като че ли бе изпила силно лекарство. Иманярският пазар се завъртя около нея като святкащи златисто-сребристи колела. Тя се наведе и повърна.

Някъде отблизо долетя протяжен вопъл. Шагреновата жена, лежаща сред останките от разбития аквариум, бе започнала да изсъхва. Гърчеше се, мяташе се в саламурата и я втриваше в сивкавата си пергаментова кожа. Айда с мъка откъсна поглед от нещастното създание. Глезенът вече я болеше нетърпимо. Толкова скоро? Трябваше ѝ прясна вода, за да промие раната. Тя се огледа трескаво за нещо, което да…