Алън Камбъл - Море на призраците

Беше унмерска колесница и се носеше към тях.

Янти летеше из тъмното пространство, но вече не беше изгубен и уплашен дух, а предвестник на смъртта. Докато смазаното ѝ тяло продължаваше да лежи на пода на килията, тя се скиташе накъдето пожелае. И използваше тази възможност, за да сее разрушение. Местеше се от стая в стая, обладаваше умовете на хаурстафите и ги унищожаваше. Възприятията им гаснеха зад нея и оставяха разширяващи се петна мрак.

Тя се стрелкаше между кухнята и банкетната зала, през стени и подове, и гасеше човешки животи като пламъчета на свещи. Виждаше бягащи с писъци момичета, докато приятелките им падаха мъртви. Стотици се опитваха да напуснат двореца. Но бяха твърде бавни и уязвими и тя ги косеше като ураган. Умовете им бяха прозорци, които те не можеха да затворят. Не можеха да я задържат отвън — нито да се скрият от нея.

Дворецът потъваше в мрак, понеже коридорите му се изпълваха с мъртъвци. Скоро единствените светлини идваха от подземията, където държаха унмерите, и от сновящите между труповете на своите господари човешки слуги. Янти ги остави да живеят. Вниманието ѝ се насочи към килията на инквизитора.

Помощникът на Мара точеше ножа си.

Взривове разтърсваха колесницата. Екраните на предното табло премигнаха и отново засияха, все още насочени към една самотна артилерийска позиция на северния край на дълъг рид. Маскелин бе завъртял оръдието на 180 градуса и сега то бе насочено към хаурстафската крепост. Последният изстрел бе разрушил половината планина. Ако свалеше още малко дулото, следващият щеше да унищожи самия дворец.

Приведен над пулта за управление, втренчил трескави очи в екранчето, Грейнджър местеше хаотично лостчетата с обгорената си от саламура ръка, опитвайки се да насочва колесницата по непредвидим курс. С другата си ръка стискаше дръжката на копиращия меч, който бе взел от предавателната станция. В колана му бяха затъкнати всякакви хладни оръжия, пистолети и какво ли не още. На гърба си беше вързал щита от кървавочервен кристал.

Серия взривове разтърси колесницата и за миг я отклони от курса. Дим изпълни екраните и нахлу през отворения люк. Двигателите изреваха и започнаха да вибрират неудържимо. От пулта бликнаха искри. Грейнджър изключи повечето системи и нагласи отново приборите със светкавична скорост, докато металните нерви в механичния му костюм компенсираха ограничените възможности на осакатеното му тяло. Щитът на гърба му засия с менящи се цветове — поглъщаше дима и използваше внезапното усилване на ентропията, за да зареди с енергия магьосническите си тунели.

Щом димът се разсея, Грейнджър отново видя артилерийската позиция — беше на не повече от двеста разтега под него. Хората на Маскелин въртяха трескаво оръдието, за да го обърнат към приближаващата се колесница. Но къде беше самият Маскелин? Грейнджър се ухили. Ето го! Метафизикът бягаше панически през площадката.

Грейнджър летеше твърде бързо, за да може да се спре, така че зави, за да му пресече пътя.

Скалната издатина изпълни целия екран.

Колесницата се вряза в земята като метеор и избухна в облак от разтрошени скали и метал.

Грейнджър наблюдаваше сблъсъка от едно място на няколкостотин разтега над площадката. Седемте му копия, които се бяха притаили в гората зад него, също гледаха нататък, но нито едно от тях не разполагаше с по-добра видимост към мястото на сблъсъка. Всичко се бе случило твърде бързо. От Маскелин нямаше и следа. Дали бе успял да го уцели? Внезапно почувства вибрации в дръжката и осмото копие се появи. Завъртя леко глава и помръдна с рамене. Чудесно.

Отново бяха девет.

Грейнджър се обърна и затича към двореца.

Болката се върна в мига, в който Янти се прибра в тялото си. Лежеше на пода. Гърдите ѝ се повдигаха мъчително, повръщаше кръв. Болеше я всяка фибра на тялото. Лицето ѝ бе обляно в сълзи. Едно от очите ѝ бе подуто зад лещата на очилата, с другото виждаше, че помощникът на Мара се е надвесил над нея.

— За миг си помислих, че съм те изгубил — каза инквизиторът. — Моят асистент понякога има склонност да се увлича. — Той придърпа стола по окървавения под и седна. — Първата стъпка се оказа по-успешна, отколкото предполагах. Но мисля, че с втората ще видим още резултати.

Янти се опита да заговори, но не успя. Вместо това се хвърли в ума на инквизитора.

Видът на изтерзаното ѝ тяло, проснато на пода, накара сърцето ѝ да се свие от отчаяние. Бяха я били, докато изпадне в несвяст. Краката и седалището ѝ бяха целите в синини. Робата ѝ лежеше разкъсана на пода. Едната ѝ ръка бе счупена, завъртяна под неестествен ъгъл към гърдите. През очите на инквизитора тя видя, че започва да плаче.