Алън Камбъл - Море на призраците

Маскелин скочи от фургона и се протегна.

— Командир Раст ни прати да помогнем в издирването. Довечера ще кръстосваме пътя оттук до Трети наблюдателен.

Войникът — мъж на средна възраст с тънички мустачки и нервен тик — огледа с отвращение униформата на Маскелин.

— Никой не ми е казвал нищо за това. Не си ли малко старичък за обикновен лейтенант?

— От запаса съм — отвърна Маскелин. — Изобщо не ми се идваше.

— С какво се занимаваш в града?

— Ами предимно си стоя вкъщи.

Войникът погледна Мелор.

— Познавам доста хора от запаса. И двамата не съм ви виждал.

Маскелин се прозя.

— Капитанът ти ще гарантира за нас. Пускай ни, че трябва да разтоварваме багажа.

— Какъв багаж?

Маскелин посочи с палец през рамо.

— Фенери.

Мустакатият войник заобиколи фургона и надзърна в сандъка, после се върна при бариерата.

— Никой и нищо не минава оттук без изрична заповед. Ще трябва да почакате, докато се свържа с двореца.

Маскелин въздъхна отегчено.

— Къде ти е телепатът?

— Замина с капитана.

Маскелин повдигна вежди.

— И къде можем да ги намерим?

Войникът не отговори.

— Дали да не отидем да попитаме командир Раст къде са?

Мъжът скръсти ръце.

— Не смятате ли, че командир Раст знае какво става?

— Как ти е името, войнико?

Мъжът не отговори.

Маскелин се обърна към Мелор.

— Обръщай. Командирът ще вземе името му от хаурстафите. Нека те попитат защо капитанът на Първи наблюдателен е изоставил оръдието без надзор.

Войникът се поколеба за миг, после вдигна бариерата.

— Ще искам да проверят назначението ви веднага щом се върне телепатът. Можете да разтоварите багажа в склада. — Посочи една от землянките, обърна се и се отдалечи.

— Чухте го, мистър Мелор — каза Маскелин.

Фургонът влезе в малкия лагер и спря до оръдието.

— Хаурстафите те изоставиха — каза инквизитор Мара. — Което, ще ти съобщя със съжаление, означава, че си под закрилата на военните. — Кимна на едрия войник и той замахна и удари Янти с палката през лицето.

Янти падна от стола. Не можеше да спре да хлипа. Войникът я вдигна грубо и я намести на стола. Челото му бе обляно в пот, струйки се стичаха по челюстта му. Беше си свалил куртката и ризата и се виждаха яките му мускули.

— Твоята приятелка те изостави — продължи Мара. — Ария предпочете да те предаде в замяна на осигурено бъдеще в Хаурстаф. — Погледна отново войника и той пак удари Янти през лицето.

Този път тя падна по очи. Притисна отчаяно очилата. Ридаеше неудържимо. Бетонният под се люшкаше зад пелената на сълзите. През звънтящите си уши чу да пускат чешмата. След миг обляха тялото ѝ с леденостудена вода.

— Браяна Маркс те изостави — каза Мара. — Тя ми нареди да започна тази процедура. Колкото по-бързо стигнем до края, толкова по-скоро ще можем да те пратим за дисекция. За мен там ще е най-интересната част. Очаквам да намеря в теб унмерски мозък.

Войникът вдигна Янти с една ръка от пода. После заби чело в носа ѝ. Тя чу да се пука хрущял. Очилата ѝ отлетяха нанякъде и я обгърна мрак. Ръцете му я пуснаха.

Тя се прехвърли в ума му и видя окървавеното си тяло да лежи проснато на мокрия под. Робата ѝ висеше като скъсан парцал, лактите и коленете ѝ бяха охлузени и окървавени. Тя вдигна очилата и се опита да ги нахлузи с треперещи пръсти.

Инквизиторът се наведе над нея. Лицето му беше безизразно.

— Собственият ти баща те изостави — рече той. — Знаеш ли, че тъкмо той уреди да те продаде на Хаурстаф? Видях писмото с очите си. Разбира се, Гилдията не преговаря с хора като него.

Войникът изрита Янти в корема.

Ребрата ѝ изпращяха. От силната болка ѝ се доповръща. Очилата ѝ се изместиха на една страна и тя отново потъна в мрака. Пресегна се и ги намести върху разплаканите си очи. После се закашля и си пое дъх на пресекулки. Въздухът имаше вкус на жлъчка.

— Майка ти те изостави — продължаваше Мара. — Не успя да те защити, когато дойдоха канджиите, нали? — Той махна с ръка. — Просто им позволи да я хвърлят в саламурата.

Янти изкрещя. Опита се да изпълзи настрани, но войникът отново я вдигна. Удари я с юмрук в лицето и я пусна да падне.

Болеше я всяка фибра на тялото. Не можеше да помръдне, просто лежеше на пода и потръпваше конвулсивно.

— Дори Маскелин те изостави — каза инквизиторът. — Като всички останали и той виждаше в теб само оръдие за собствено облагодетелстване, за увеличаване на личното си богатство. Това си ти, Янти — нещастница, която другите са използвали.