Алън Камбъл - Море на призраците

— Познаваш ли Янти? — попита Маскелин момичето.

Тя сведе глава.

— Не е необходимо да знаете защо го правим, мистър Маскелин — каза капитанът. — Тези пари ни стигат за ново начало.

Маскелин изсумтя.

Мелор изключи горелката.

— Готово, сър.

— Чудесно. Доведете конете.

Мъжете доведоха два коня и ги запрегнаха така, че да извъртят оръдието. Мелор улови юздите и поведе конете напред. Отначало не се случи нищо, но после откъм дулото се чу ниско стържене и постепенно цялото оръдие се завъртя. Когато се обърна горе-долу в обратна посока, Маскелин го доближи, провери с компас новата траектория и каза:

— Чудесна работа, мистър Мелор. — От джоба на куртката си извади карта, изрисувана с червени кръгове, линии и кръстчета. Изучава я, докато мъжете освободиха конете от впряга. После нагласи височината на оръдието, като завъртя бронзовото колело на лафета. Дулото леко се смъкна.

— Как смятате да я измъкнете? — попита момичето.

— С груба сила — призна Маскелин. — Това е единственият начин да се разправиш с Хаурстаф.

— Ами ако и тя пострада?

— Това е риск, който съм готов да поема.

Капитанът притисна момичето към себе си.

— Реджина, той знае съвсем точно къде я държат.

Тя не изглеждаше убедена.

Мелор подаде на Маскелин фенер и той го отвори и настрои внимателно механизма вътре. После извади джобния си часовник и отбеляза времето. Мелор зареди фенера в оръдието.

— Нали знаеш какви са исканията? — обърна се Мелор към момичето.

Тя кимна.

— Дума по дума?

— Дума по дума.

Маскелин си запуши ушите.

— Огън!

Мелор дръпна връвта и дулото на оръдието се прибра назад с внезапно и оглушително буум . Огнена топка литна към небето, извиси се над дърветата и се изгуби от поглед. Маскелин погледна хората на Мелор и кимна. Те се обърнаха и забързаха към пътя.

— Очаквах по-голям тътен — каза капитанът.

В този момент небето над тях изригна в огън. Последвалата ударна вълна откъсна короните на стотици дървета и ги отнесе в ураганен полъх над главите им, докато хиляди еха разтърсваха долината. Маскелин, Мелор и момичето се хвърлиха на земята. Планината продължи да се тресе още няколко секунди.

— А сега прати исканията, ако обичаш — обърна се Маскелин към момичето.

Тя се изправи разтреперана и си пое дъх. След малко съобщи:

— Готово.

— Някаква реакция?

— Все още не.

Зачакаха.

— Те казват… — почна момичето, спря и поклати глава. — Казват: не, казват, че…

— Дума по дума.

— Не мога дума по дума. Сега спорят и… почакайте… — Тя вдигна ръка. — Искат да спрете…

— Да го чуя точно.

— Трябва незабавно да спрете атаката. Хаурстаф не преговаря с терористи. Те ме… Те ме засипват с въпроси — за вас, за това къде се намираме.

— Това следваше да се очаква.

— Не знаят откъде е дошъл изстрелът.

Маскелин погледна Мелор и той почна да зарежда оръдието.

— Кажи им, че следващият снаряд ще срути планината над двореца — каза Маскелин на момичето.

— Ами Янти?

— Направи каквото ти казвам.

Тя се поколеба за миг.

— Почакайте. Те искат да разговарят. Предлагат да се срещнат с вас. — Поклати глава. — Става голяма бъркотия. Нещо странно се случва там. Губя връзка с всички.

— Изключват ме значи — изръмжа Маскелин.

— Не…

Той вдигна поредния фенер, настрои механизма и го подаде на Мелор.

— Пет градуса по-ниско. Чуха предупреждението.

— Какво правите? — попита момичето.

Капитанът хвана Маскелин за ръката.

— Не се уговорихме така.

— Вече е в дулото. — Маскелин се ухили. — И тиктака.

Мелор дръпна въжето и във въздуха излетя втори снаряд.

Откъм хълма на юг долетя звук от престрелка.

— Сър, излязоха на нашите позиции — докладва Мелор.

Този път грохотът от взрива бе много по-силен. Ярък блясък озари върховете на планините. Земята под краката им се разтресе.

— Улучи скала — каза Маскелин.

Огромен облак прах се вдигна над горското било. Секунди по-късно върху тях се посипаха ситни камъчета. Маскелин остана прав, заслушан напрегнато.

— Продължават да стрелят — каза след малко. — Защо още стрелят?

Сега вече — след като ехото от взрива бе утихнало — го чуваше съвсем ясно. Ритмичното ра-та-та на стрелковите оръжия, придружено от приглушения бумтеж на оръдията.

Маскелин се обърна и погледна към другия край на долината. И там забеляза малък блестящ летателен съд, увиснал високо над земята. Той се стрелкаше хаотично, за да избегне белите облачета. Военните се опитваха да го свалят.