Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Великият Мъдрец стоеше кротко и също наблюдаваше с нескрит, изучаващ поглед останалите хора по масата. Това, което сър Лотлансен с ужас забеляза върху лицето на Роландан, беше липсата на всякакво смущение от случилото се в залата за Изпитания. Колкото повече рицарят опознаваше стария и висш ръководител на ордена на Белия камък, толкова повече се отвращаваше от него.

Ехоу, магистърът по магия, изглеждаше все така изморен, готов да заспи всеки момент. Сър Лотласен предполагаше, че русият маг е стъкмил някое просто заклинание, което да го поддържа буден. Четвъртият му събеседник стоеше точно срещу него и му хвърляше погледи на неодобрение, които сър Лотлансен беше сигурен, че не са породени от някаква конкретна причина. Стийл беше недоволен от живота злобар, използващ всяка възможност, за да намеси сарказма си.

Петата фигура беше тази, която събуди интереса му най-силно. Сега рицарят можеше да я огледа по-внимателно. Макар и очевидно възголямо за телосложението й, наметалото не можеше да скрие чертите на деликатните рамене и слабите, макар и жилави ръце. С учудване Лотласен осъзна, че зад качулката на плаща най-вероятно се крие лице на момиче. Разпален от новото си откритие, мустакатият рицар се прокашля, надявайки се да привлече внимание.

Забелязал нетърпението му, Главният Мъдрец се подсмихна и рече:

— Имайте спокойствие, сър. Много скоро ще открием началото на този, макар и неофициален, форум — гласът му бе приел дипломатически тон, нещо което дразнеше вътрешно рицаря.

— Какво или кого чакаме, че не можем да започнем още сега? — сър Денотериън, по природа войн, свикнал да е постоянно в движение, също беше доста нетърпелив.

Роландан го погледна невъзмутимо:

— Дори неофициална, всяка среща се нуждае от спазване на етикеция и норми. Нека да изчакаме прислугата да сервира добре охладеното вино, а виждам, че някои от нас имат нужда и от кафе… — При тези думи, все още отпадналият Ехоу кимна благодарно. — Така че, сър Денотериън, ще се наложи да изтърпите още съвсем малко.

Предводителят на рицарите се съгласи неохотно и реши да измести разговора в друга посока, защото не можеше да стои бездейно и да чака:

— А как всъщност е крал Фиъръс, имате ли информация относно здравословното му състояние?

— Кралят все още е на легло. Здравето му е крехко и всички, които се грижим за него, внимаваме много да не му навредим. През това време той е оставил властта изцяло в мои ръце — да взимам решения от негово име, включително и за екзекуции — Роландан каза последното с особена твърдост, явно държейки останалите присъстващи на масата да се вслушат.

Главният рицар отново кимна, прозрял очевидно нежеланието на Роландан да говори за каквото и да е в този момент.

Не се наложи да чакат дълго. Скоро главният иконом на храма Ллойд донесе две бутилки, съответно бяло и червено вино, които сервира грациозно на масата. Заедно с него имаше още двама по-млади, все още обучаващи се слуги, които сервираха чаши и купи с плодове. Както Великият Мъдрец бе обещал, пред Ехоу бе сервирана и силно ароматна чаша кафе, която русият маг побърза да изпие, още преди останалите присъстващи на масата да са разлели виното. Стийл и сър Денотериън заложиха на червеното вино, докато Роландан си сипа бяло и отпи с добре премерен жест. Сър Лотласен отказа да пие какъвто и да е алкохол — държеше на принципите си, особено когато бе на служба. За негова най-голяма радост, все още неидентифицираният гост на масата, за чийто пол имаше съмнения, също беше отказал пиене.

Видял, че всичко с обслужването е наред, Ллойд изрече обичайните фамилиарности и се поклони, твърдо решен да остави посетителите да свършат важните си разговори и дела.

— Почакай, Ллойд. Ти също трябва да присъстваш. Енергиите на камъка ми нашепват, че твоята линия на живота има много общо с нещата, които ще обсъдим и предприемем.

Смутен от неочакваното предложение, главният иконом реши да не се противи на волята на Роландан и издърпа един стол, сядайки до сър Лотлансен. След като всички съсредоточиха вниманието си върху Великия Мъдрец, той най-сетне реши да заговори.

— Драги приятели, събеседници и гости! — Роландан обходи с поглед всеки един. — Явно съдбата си знае работата и, както винаги става в тежък период, ни дава уникален шанс да намерим, ако не лесен, то въобще някакъв шанс да спрем лудостта на тези, които искат да доведат света, който познаваме, в унищожение.

Думите му бяха гръмки, а мракът в библиотеката, поради недостатъчната светлината на огъня и свещниците, се сгъсти още повече, сякаш също заслушан в словото на Великия Мъдрец.