Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Роландан се опитваше да въдвори ред, но напразно. Накрая затвори очите си за момент, след което изкрещя.

— Замълчете — тонът му беше толкова зловещ и ефективен, че огънят в камината изведнъж изгасна, както и множеството пламъчета от свещите, закачени по метални свещници върху стените.

Не толкова уплашени, колкото изненадани и втрещени, гостите в храма отново замълчаха. Великият Мъдрец кимна по посока на Ллойд.

Разбрал, че трябва да продължи разказа си, Икономът прочисти гърлото си и започна от там, където беше стигнал преди прекъсването:

— Вярно е, по-късно ги нарекоха „Обезчестителите“. Точно заради случката, която искам да ви разкажа. Веднъж бяхме изпратени да спасим един храм от бандитско нашествие. Макар че бяхме закъснели, успяхме да ги изненадаме и победим, тъй като отказаха преговори. Не си спомням добре, но се сещам, че Скар претърси храма за пленените жрици. Забави се повече от обичайното. Когато се върна, няма да забравя лицето му — разкривено от садистично и мрачно удоволствие. Разреши на всеки, който пожелае, да плячкоса храма и да прави каквото иска с жриците. Повечето от отряда се съгласиха, без да се замислят.

Ллойд преглътна. Лилиен бе замръзнала, а лицето й беше лишено от емоция.

— След обезчестяването на свещеното място ни нареди да запалим храма, за да заличим доказателствата.

— Това не е вярно — Лилиен изкрещя и стана от масата, удряйки я гневно с юмрук.

— Напротив, вярно е — сър Денотериън се намеси. — Дълго ги търсихме след това. Разбрахме и за други техни безчинства. Явно осъзнали, че можем да ги заловим и накажем за деянието, по-късно се разпаднаха и разпръснаха из кралството. А за историята с храма, както и за другите им злодеяния, разбрахме от тези, които заловихме и обезглавихме по-късно…

— Не е възможно… Той, той не беше такъв — Лилиен отказваше да приеме очевидната истина.

— Явно е бил — думите излетяха от Роландан. — Така се навързва и историята. Скар, макар и благочестив, се е обърнал към злото и по-късно, когато съдбата е отнела живота му, е бил върнат, за да служи обратно на това Зло в лицето на Нумориус.

Настъпи пореден дълъг период на мълчание. Библиотеката бе станала неимоверно студена и отблъскваща. Единствената светлина идваше от Камъка и Жезъла. Както сър Лотлансен отбеляза, обичайната й чистота и белота в момента бяха отстъпила място на по-скоро сив светлик. Сякаш самият камък бе покрит с гъст слой прах.

Накрая принципният рицар реши да наруши мълчанието, неспособен да издържи на напрежението, породено от тягостната тишина:

— Ваше Върховенство, казахте, че сте ни събрали с някаква цел. Не вярвам, че целта ви е била само да се запознаем с историята на една отрепка, която в последствие, макар и да е сред вражеските редици, си остава несъществена за войната!

— Грешите, сър Лотлансен — погледът на Мъдреца беше смразяващ, — разковничето се крие именно в този някога-човек. В Скар. Не случайно събрах всички вас.

— Нима всички го познаваме? Аз самият не го познавам! — сър Лотлансен обходи с поглед останалите присъстващи, след което отправи остър взор отново в Роландан. — А и откъде сте можели да знаете?

— Както на всички ви е известно, благодарение на Камъка, имам дарбата освен да лекувам и да пророкувам. Камъкът ми нашепна. Той ме накара да събера именно вас. А случайната поява на Лилиен, многоуважавана лейди от Ефесово, потвърди мъждивото пророчество. И макар вие, сър рицарю, да не го познавате, познавате ужаса и силата на врага и сте полезен в специалната мисия, на която ще ви изпратя. Всички.

Сър Лотлансен очакваше библиотеката отново да се изпълни с прелитащи и спорещи гласове, но напук на очакванията му всички бяха притихнали и очакващи.

— Всички вие познавате Скар в различните етапи от живота му, през които сте го срещали. Тъй като съм пряк наместник на Краля, докато се оправи здравословно, имам правото да ви призова в името на Кралството и народа на Силвернада.

Сър Лотлансен ахна.

— Отсега нататък, желаете или не, ще бъдете един отряд. След като всички отпочинат в храма, ще обиколите столицата и ще съберете още хора, след което ще отправите предизвикателство към Скар и войските, с които се движи.

— С каква цел? И защо въобще ще трябва да се включа, при условие, че дори не го познавам? — гневът на Лотлансен бе породен не от това, че го призоваваха против волята му в новообразувания отряд, а защото самият той не знаеше какво е неговото място там.