Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Роландан го погледна властно:

— Ти ще представляваш сър Денотериън, тъй като Предводителят на Рицарите има неотложни задачи, свързани с войната. Същата ще е задачата и на Стийл. Той също не познава Скар, но това, което го обвързва с отряда Ви, е фактът, че представлява мен. А другите — мъдрецът погледна поотделно всеки един от масата, — Ллойд и Лилиен познават Скар. Главен магистър Ехоу успя да овладее магията, която ще пусне в употреба, когато се изправите срещу Врага, а и ви трябва лечител. Но както протоколът повелява, при призоваване на специален отряд е редно да ви попитам първо дали ще се включите.

Всички кимнаха един по един, с изключение на сър Лотлансен и Лилиен.

— А каква ще бъде целта на отряда? Редно е да ми отговорите преди да ви дам окончателното си решение.

— Главната ви цел е да срещнете в битка Скар и войниците му. Там ще трябва да пуснем в употреба новата магия. А Лилиен и Ллойд ще бъдат хората, които ще призоват нови спомени и колебания у полуживия. Така ще се опитаме да прекъснем връзката му с Нумориус, като се надявам да го предаде.

— Аз съм съгласен. И без това имам сметки за уреждане с тези изчадия — тонът на Лотлансен издаваше ярост и импулсивност. — Но сигурни ли сте, че е възможно той да предаде Господаря си. На какво залагате?

— Вие сте тези, които ще заложите. Животите си… — Роландан се усмихна. — Време е да се подготвите за пътуването.

— Аз не съм се съгласила. Какво ако ви откажа? Какво ще се случи тогава, по силата на законите на Кралството? — иронията в думите й не остана скрита за никого в библиотеката.

— Ти нямаш право на избор така или иначе — усмивката на Главния Мъдрец стана още по-широка.

В същото време масивната врата на библиотеката проскърца пронизително. В помещението пристъпи високата фигура на лорд Лунуниен — Лорд на замъка Ефес и пръв приятел на Роландан, предводителят на жреците на Белия камък.

Скар беше напълно подчинен. Или поне тази част от него, която общуваше с Мрачния Повелител. Ветеранът не си спомняше почти нищо от последните часове в Ефес, когато триумфът на отряда му беше пълен. Това беше така, защото Господарят му, усетил съпротивата, бе успял навреме да го подчини отново. Скар, обаче, бе запечатал мислите за това, че е различен, беше ги изолирал — частта от него, която се бунтуваше срещу поробената душа бе дълбоко скрита, с приспани намерения. Войнът трябваше да чака подходящ момент, когато Господарят му не подозира, за да му измени и се освободи. Но засега трябваше да служи, да заблуждава и Повелителя, и дори себе си, изпълнявайки мрачни поръчки и мисии.

Мислите бушуваха в главата на ветерана и нямаше изглед мрачните облаци да се вдигнат. Напоследък всъщност и облаците над Силвернада не се вдигаха. Макар есента да беше настъпила, което предполагаше постепенно разваляне на времето, Скар беше обърнал внимание, че денят ставаше все по-мрачен и по-мрачен, а слънцето оставаше далечно, обвито в облаци. Сякаш самата природа се опитваше да го потули. Не че това бъркаше Скар и войниците му. Поддържани от силата на Камъка на живота, те бяха издръжливи, независимо дали бе ден или нощ. Качество, което им позволяваше бързо придвижване от една територия в друга и даряваше Мрачния Повелител с успешна военна кампания.

Само седмица след увенчаното с успех нападение над земите на Ефес, полуживите войни бяха прекосили стотици километри пеш, измествайки се от северната част на Силвернада към южната. След първоначалния изненадващ удар срещу Кралството и силите на доброто, Нумориус бе сметнал за нужно да прецизира ходовете си във войната, така че да бъде с няколко пред противника си, без да разсейва прекалено много армията си от полуживи войни. За целта той беше разделил първоначалния отряд, с който бе нападнал Храма на Изцелението Анър и Ефес, на две групи. Единият боен отряд, предвождан от Забрава, щеше да се насочи към следващ храм, привличайки силите на врага, докато другият отряд, предвождан временно от Скар, трябваше да нахлуе незабелязано в южната част на Силвернада, където Мрачният Господар бе обещал да им възложи специална мисия. Всъщност самият Нумориус сам виждаше, че най-силните му преродени мъже са двама — Скар и Забрава — и нарочно им беше поверил различни задачи. Така щеше да има силно представителство на два бойни фронта и щеше да прецени кой от двамата е по-могъщ и по-добър лидер, за да го провъзгласи за главен офицер, когато реши да нанесе заключителния си удар във войната.