П Каст - Белязана

— Наистина ли? — отвърнах с най-тъпия въпрос на света.

— Наистина — усмихна се той.

Как е възможно това момче да ме харесва? Аз съм идиотка, при това пия кръв.

— Но и това не е, защото той задължително е забелязал колко си готина още преди да го целунеш, а според думите ти той не е изглеждал вцепенен, преди да започне цялата работа с кръвта.

— Всъщност започна, когато я чух как пулсира.

— Я повтори?

О, по дяволите! Явно не трябваше да го казвам.

— Хийт започна да се променя, когато чух кръвта да пулсира във вените му.

— Само възрастен вампир може да чуе това. — Той замълча, след което добави с усмивка: — А Хийт звучи като име на звезда от сапунен сериал.

— Близко си. Футболна звезда е.

Ерик се усмихна и кимна.

— Между другото, много ми харесва как си променил името си. Найт е чудесна фамилия. — Опитвах се да поддържам разговора е нещо почти смислено.

Той се разсмя.

— Не съм го променял. Ерик Найт е истинското ми име.

— Е… все пак ми харесва. — Защо някой просто не ме застреля?

— Благодаря.

Той погледна часовника си и видях, че е почти шест и половина сутринта, от което се почувствах още по-странно.

— Скоро ще се съмне — каза той.

Стана ми ясно, че е време да се разделяме, и се опитах да стана, без да изпусна Нала. Тогава усетих ръцете на Ерик, който ми помогна да се изправя. Стоеше толкова близо до мен, че опашката на Нала се търкаше в него.

— Мислех да те питам дали искаш да хапнем нещо, но единственото място, където предлагат храна в момента, е залата, в която беше ритуалът. Предполагам, че не искаш да се върнеш там точно сега?

— Определено не искам. А и точно сега не съм гладна. — Което беше огромна лъжа, както осъзнах веднага, щом го казах. Само при споменаването на храна усетих, че умирам от глад.

— Добре, а имаш ли нещо против да те изпратя до общежитието?

— Не — опитах се да говоря небрежно.

Стиви Рей, Деймиън и Близначките направо щяха да умрат на място, ако ме видят с Ерик.

Не си говорихме нищо по пътя, но мълчанието ни не беше тягостно и неудобно. Всъщност беше приятно. От време на време ръцете ни се докосваха и аз се замислих колко е готин и колко би ми било приятно, ако хване ръката ми.

— Не отговорих на въпроса ти — каза изведнъж той. — Първия път, когато опитах кръв, беше на ритуала и тогава не ми хареса, но ставаше все по-добре е всеки следващ път. Сега бих казал, че е прекрасно, но това усещане дойде с времето. И определено ми харесва как ме кара да се чувствам.

— Замаян и сякаш коленете ти омекват? Все едно си пиян, само че не си.

— Да. А знаеш ли, че вампирите не могат да се напиват? — Поклатих глава. — Промяната прави нещо на метаболизма ти. Дори за новаците е много трудно да станат пияни.

— Значи да пиеш кръв е вампирският начин да се натряскаш?

Той вдигна рамене.

— Може би. Но за всеки случай пиенето на човешка кръв е забранено за всички ученици.

— Тогава защо никой учител не направи нещо за своеволията на Афродита?

— Тя не пие човешка кръв.

— Ерик, нали бях там. Във виното определено имаше кръв. Кръвта на Елиът.

— Но той не е човек.

— Чакай! Искаш да кажеш, че е забранено да се пие кръв само от хора… — казах аз бавно. О, по дяволите, точно каквото аз бях направила! — Но няма проблем да пиеш кръвта на друг новак?

— Само ако той се съгласи.

— Но в това няма никакъв смисъл!

— Естествено, че има. За нас е нормално с настъпването на Промяната телата ни да се променят и да започнем да изпитваме Жажда. Новаците се възстановяват много бързо, така че няма реална опасност някой да пострада. А и няма никакви странични ефекти, както например, ако вампир пие от кръвта на жив човек.

Думите му прокънтяха в главата ми със страшна сила. Хванах се за първото нещо, което ми се искаше да изясним.

— Жив човек! Само не ми казвай, че има странични ефекти, за разлика от пиенето на кръв от трупове! — Отново започна да ми се гади.

— Не, имах предвид, за разлика от пиене на кръв от донор вампир.

— Никога не съм чувала за такова нещо.

— Повечето хора не са. Ще учиш за това чак в пети курс.

Спомних си, че исках да изясним още един момент.

— Какво имаш предвид под странични ефекти?

— Тъкмо започнахме да учим за това по социология. Става дума за това, че когато възрастен вампир пие кръв от жив човек, се оформя много силна връзка между тях. Не от страна на вампира, но човекът се увлича много силно. Става опасно за него. Помисли си само. Загубата на кръв сама по себе си не е нещо хубаво. Освен това ние надживяваме хората с десетилетия, понякога и с векове. Погледни на нещата от човешка гледна точка — би било адски гадно да си безумно влюбен в някого, който изобщо не остарява, докато ти тотално се сбръчкваш и умираш.