П Каст - Белязана

— Ох, изобщо не ми помагаш! — простенах и скрих лице в шепите си.

— Защото на теб ти хареса?

— Меко казано — отвърнах все още с лице в шепите. — Казваш, че е било най-гнусното нещо, което си опитал, а за мен беше най-страхотното, защото… — Спрях се, защото осъзнах какво съм на път да кажа.

— Защото пи жива кръв? — попита ме той нежно.

Само кимнах, не исках да го изричам.

Той отмести ръцете ми и ме накара да открия лицето си. После докосна брадичката ми и я вдигна така, че да го погледна в очите.

— Не се срамувай, това е нормално.

— Да обичаш вкуса на кръв не е нормално. Не и за мен.

— Напротив, нормално е. Всички вампири имат Жажда за кръв.

— Аз не съм вампир!

— Може би все още не си. Но не си и типичен новак, в което няма нищо лошо. Ти си специална, Зоуи. А да си специален, може да бъде фантастично.

Той бавно изписа с пръст пентаграма на челото ми, както беше направил по-рано тази вечер. Докосването ми хареса, пръстите му бяха топли и леко загрубели. Доволна бях, че съм толкова близо до него, без това да предизвиква в мен всички онези ненормални реакции, както беше с Хийт. Имам предвид, че не виждах вените му да пулсират, нито чувах звука на кръвта в тях. Не че имам нещо против Ерик да ме целуне…

Хей! Какво ми става, да не би да се превръщах в кучка вместо във вампир? Какво следва сега? Може би момчетата от всякакъв вид (това май включва и Деймиън) вече не са в безопасност покрай мен? Сигурно трябва да избягвам, докато разбера какво точно става с мен, докато се науча да се контролирам.

Тогава си спомних, че вече се бях опитала да избягам всички — така се бях озовала тук с Ерик.

— А ти как се озова тук, Ерик?

— Проследих те — отвърна простичко той.

— Но защо?

— Разбрах, че не си знаела за кръвта във виното, и предположих, че ще имаш нужда от приятел. Ти си съквартирантка на Стиви Рей, нали.

Кимнах.

— Помислих си да я потърся и да я изпратя при теб, но после реших, че ти може би няма да искаш да й разкажеш за… — Той млъкна и посочи към залата, където се беше състоял ритуалът.

— Не, не искам тя да знае.

— Така си и помислих. Ето затова сега си тук, с мен — той се засмя, а после ме погледна притеснено: — Нямах намерение да подслушвам сцената между теб и Хийт. Съжалявам.

Концентрирах се над Нала, която стоеше в скута ми. Значи е видял Хийт да ме целува, а после е видял цялата работа с кръвта. Ужас, чувствах се адски неловко. После ми хрумна нещо и му се усмихнах: — Предполагам, че това изравнява резултата. И аз не исках да ставам свидетел на вашата сцена с Афродита.

Той ми се усмихна.

— Да, равен резултат. Това ми хареса.

Усмивката му караше стомаха ми да се премята странен гъдел.

— Всъщност нямах намерение да полетя и да изсмуча кръвта на Кайла — успях да кажа.

Той се засмя. Смехът му беше приятен.

— Това ми е ясно, вампирите не могат да летят.

— Но тя просто откачи от шубе.

— От това, което видях, заслужаваше си го. — Той направи кратка пауза, след което добави: — Може ли да те попитам нещо? Малко е лично.

— Хей, ти ме видя да пия кръв от чаша и след това да се облизвам с кеф. После да повръщам, да се целувам с момче, да смуча кръвта му, а накрая да рева като магаре. А аз видях как ги правят свирка. Така като се замисля, май нямам нищо против да отговоря на някой и друг личен въпрос.

— Той в транс ли беше? Така изглеждаше и така звучеше.

Размърдах се нервно, а Нала измяука с раздразнение.

— Струва ми се, че да — успях да кажа най-после. — Нямам представа дали това е транс и определено не съм възнамерявала да го поставям под своята власт или нещо такова… но той се промени. Не знам. Беше напушен. Може да е било заради това. — В паметта ми изплуваха сякаш в мъгла отново думите на Хийт «Каквото поискаш. Ще направя какво поискаш» и си спомних обожанието, с което ме гледаше. Не съм предполагала, че Здравенякът Хийт е способен да изрази такава емоция. Сигурна съм само, че не може да напише вярно думата «обожание».

— Такъв ли беше през цялото време, или се промени, когато ти… започна да…

— Не беше такъв през цялото време, защо?

— Ами… има две неща, които може да са го накарали да се държи така. Първо, ако е бил напушен, той е щял да се държи така през цялото време. Второ, може да е така, защото си прекалено красива и това е достатъчно да накара един мъж да се чувства като в транс, когато е около теб.

Думите му предизвикаха силен трепет ниско в корема ми, какъвто досега не бях изпитвала никога. Нито заради Здравеняка Хийт, нито заради Мързеливеца Джордан, нито пък заради Глупака Джонатан. (Гаджетата ми не са кой знае колко много, но пък са все колоритни личности.)