П Каст - Белязана

Замислих се отново за екзалтирания поглед на Хийт и реших, че колкото и да ми е трудно, ще разкажа всичко на Неферет, на всяка цена.

— Да, би било много гадно — казах разсеяно.

— Стигнахме.

С изненада забелязах, че сме до вратата на женското общежитие. Вдигнах поглед към него.

— Е, благодаря, че ме проследи — изрекох с шеговита усмивка.

— И ако ти трябва пак някой, който да те преследва без покана, да знаеш, че аз съм човекът.

— Ще го запомня, благодаря.

Наместих Нала на хълбока си и започнах да отварям вратата.

— Хей, Зи. — Обърнах се. — Не връщай роклята на Афродита. Това, че те покани вътре в кръга, определено означава, че ти предлага членство в «Дъщерите на мрака», а традицията изисква кандидатката за Висша жрица да поднесе подарък на новото момиче при първия му ритуал. Не си представям как би се съгласила, но въпреки това имаш право да запазиш роклята. Особено пък като се има предвид, че в нея изглеждаш сто пъти по-добре отколкото Афродита.

Той направи крачка към мен и хвана ръката ми (единствената свободна, защото в другата държах котката), обърна я с китката към себе си и очерта с пръст вената, от което сърцето ми заби лудо.

— Трябва също да знаеш, че ако някога ти се прииска капка кръв, аз съм насреща. Запомни го.

Без да откъсва поглед от мен, ухапа китката ми — точно там, където се усещаше пулса. Усетих невероятен гъдел в стомаха. Струваше ми се, че ще полетя, започнах да дишам учестено. Усетих тръпка на желание да преминава по тялото ми. Знаех си, че може да ме разтърси. Той облиза с език китката ми, което отново ме накара да потръпна.

Усмихна се и потъна в нощта, която отстъпваше мястото си на зората.

Китката ми все още беше изтръпнала от неочакваната целувка на Ерик (както и от ухапването му) и не бях сигурна дали изобщо съм в състояние да говоря. За щастие в общата стая в общежитието имаше много малко момичета. Те и без това не ми обърнаха голямо внимание, защото гледаха в захлас «Следващият топ модел на Америка». Бързо се шмугнах в кухнята и оставих Нала на пода, като се надявах, че няма да избяга, докато си направя сандвич. Всъщност тя нямаше подобни намерения. Ходеше след мен и от време на време измяукваше недоволно. Отговарях й със «Знам» и «Така е», защото предполагах, че ме упреква за идиотския начин, по който се държах тази вечер. И беше права.

След като си направих сандвич, си взех и един пакет солети, налях си кола, грабнах котката и се качих по стълбите.

— Зоуи! Толкова се притеснявах за теб. Разкажи ми какво стана! — Стиви Рей лежеше с книга в леглото и очевидно ме чакаше да се върна. Пижамата й беше цялата на каубойски шапки, а късата й коса стърчеше на една страна, сякаш беше заспала така. Заклевам се, имаше вид на дванайсетгодишна.

— Ами… — започнах аз весело — изглежда си имаме домашен любимец. — Обърнах се така, че Стиви Рей да види Нала. — Ето, помогни ми, че може да изпусна нещо.

— Великолепна е! — Стиви Рей се доближи и опита да вземе Нала в ръце, но котката така се вкопчи в мен, все едно приятелката ми й мислеше злото. Наложи се Стиви Рей да вземе храната и да я сложи на масата зад мен. — Роклята ти е невероятна!

— Да, трябваше да се преоблека преди ритуала. — Което ми напомни да върна роклята на Афродита. Не бих задържала този «подарък», въпреки че според Ерик би трябвало. Както и да е. Връщането на роклята ще е добър повод да й «благодаря», че «забрави» да ми спомене за кръвта във виното. Гадна кучка.

— И… как беше?

Седнах на леглото и подадох на Нала солетка, с която тя се забавляваше известно време и ме остави на мира. След това отхапах голяма хапка от сандвича. Вярно, че бях ужасно гладна, но всъщност печелех време. Не знаех колко мога да разкажа на Стиви Рей. Цялата работа е кръвта беше прекалено объркваща и прекалено гнусна. Дали щеше да се отврати от мен? Или щеше да се уплаши?

Преглътнах и реших да насоча разговора към по-безопасна тема:

— Ерик Найт ме изпрати дотук.

— Стига, бе! — Тя започна да се подрусва на леглото ентусиазирано. — Разкажи ми всичко.

— Целуна ме — казах и вдигнах многозначително вежда.

— Сигурно се шегуваш! Къде? Кога? Готино ли беше?

— Целуна ръката ми.

Реших да излъжа набързо. Не ми се искаше да разказвам цялата история с кръвта, пулса, китката и ухапването.

— Направи го, когато ми пожела лека нощ. Бяхме точно пред вратата на общежитието. И да, беше страхотно. — Ухилих се доволно отново и отхапах от сандвича.