П Каст - Белязана

— А каква е дарбата й?

— Има видения, които предсказват бъдещи трагедии.

— Смяташ ли, че понякога си ги измисля?

— О, не. Тя е изключително стриктна. Но аз си мисля — а Деймиън и близначките са съгласни с мен, че тя споделя само виденията, които е получила в присъствието на други хора, на хора извън нейната групичка.

— Чакай малко. Искаш да кажеш, че тя вижда в бъдещето ужасни неща, но вместо да ги разкаже на някого, за да ги предотврати, тя си трае?

— Да. Миналата седмица получи видение по време на обяда и групичката кучки около нея я обгради. Тръгнаха да я извеждат от залата, но Деймиън налетя право на тях, защото закъсняваше за обяд, и ги разбута, за да мине. Ако не беше той, никой нямаше да научи, че Афродита е имала видение. И хората в един самолет щяха да загинат.

Задавих се със солетата. Докато кашлях, успях да изфъфля:

— Самолет с хора?! Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Деймиън разбрал, че Афродита има видение, и извикал Неферет. Афродита нямало как да не й разкаже видението си, което представлявало самолет, който избухва веднага след излитането си. Видението й било толкова ясно, че тя успяла да опише летището и да види номера на самолета. След тази информация Неферет се свързала с летището в Денвър. Те повторили техническата проверка на самолета и открили повреда, която неминуемо щяла да доведе до избухване по време на излитане. Но аз познавам Афродита много добре и ми е ясно, че тя нямаше да каже и думичка, ако не я бяха хванали. Разбира се, тя изтърси пред всички грандиозната лъжа, че приятелките й всъщност я водели при Неферет. Пълни тъпотии.

Започнах да казвам, че не ми се вярва дори Афродита и нейните кучки да допуснат смъртта на стотици хора, но после си спомних какви отвратителни неща наприказваха тази вечер. «Човешките мъже са гадове. И до един трябва да умрат.» Стана ми ясно, че това не са били просто думи.

— А защо Афродита не е излъгала Неферет? Например да й каже друго летище или друг номер на самолета?

— Не е възможно да излъжеш вампир, особено ако ти задава директен въпрос. И нека не забравяме, че Афродита иска да стане Висша жрица повече от всичко. Ако Неферет разбере каква е всъщност, шансовете й драстично ще намалеят.

— Афродита просто няма как да стане Висша жрица. Прекалено е себична и изпълнена е омраза. Както и приятелките й.

— Така е, но Неферет не е на съвсем същото мнение. Освен това беше неин ментор.

Примигах шокирано.

— Сигурно се шегуваш! И не е забелязала какво лайно е тя? — Това просто не можеше да е вярно. Неферет е малко по-умна.

Стиви Рей вдигна рамене.

— Покрай Неферет тя се държи по друг начин.

— Но все пак…

— И има много силна дарба, което недвусмислено означава, че Никс има специални планове за нея.

— Или по-скоро, че е демон от ада и черпи силите си от Тъмната страна. Ехо, никой ли не е гледал «Междузвездни войни»? Трудно беше да повярваш, че Анакин Скайуокър ще се поддаде на Тъмната страна, а виж какво стана после.

— Зоуи, това са пълни измислици.

— Все пак мисля, че има някаква логика.

— Тогава опитай да говориш с Неферет.

Замислих се за това, докато дъвчех сандвича си. Може би наистина ще го направя. Неферет изглежда твърде умна, за да се хване на игричките на Афродита. Тя сигурно се досеща за някои от нещата, които правят кучките. Може би просто трябва някой да й каже директно.

— А някой досега не се ли е опитвал да каже на Неферет за Афродита?

— Аз поне не съм чувала.

— А защо не?

На Стиви Рей й стана малко неудобно.

— Изглежда ми като някаква клюкарска история. Какво бихме могли да й кажем? Струва ни се, че Афродита може би крие виденията си и единственото доказателство, с което разполагаме, е фактът, че е гадна кучка. — Тя поклати глава. — Не, просто не виждам как Неферет взема на сериозно подобно нещо. Но дори да предположим, че ни повярва, какво би могла да направи? Няма как да изрита Афродита училището, където да си изкашля вътрешностите до смърт. Пак ще си остане тук в училище и пак ще е заобиколена от кучките си и всички онези момчета, които са готови да направят за нея каквото пожелае, само за да ги докосне с гадните си пръсти. Смятам, че просто не си струва.

Стиви Рей имаше право, но това просто не ми харесваше. Никак, ама никак не ми харесваше.

Нещата могат да се променят, ако някои по-силен новак заеме мястото на Афродита като лидер на «Дъщерите на мрака»

Подскочих гузно и се опитах да го прикрия, като отпих голяма глътка кола. Какви си ги мислех? Аз не бях жадна за власт. Не исках да ставам Висша жрица, нито да се изправям в схватка срещу Афродита и половината училище (при това по-красивата половина). Просто искам да намеря мястото си в този нов живот. Място, което да чувствам като свой дом. Място, на което ще принадлежа и ще бъда като всички останали.