П Каст - Белязана

— Предполагам, че Афродита се е подрискала от яд, като те е видяла да си тръгваш с него.

— Ами всъщност… аз си тръгнах преди него, а той ме настигна. Аз… ъ-ъ-ъ… излязох да се поразходя край стената и там намерих Нала. — Погалих я по главата, а тя затвори очи и започна да мърка. Всъщност ми се струва, че по-скоро тя ме намери. Както и да е, покатерих се на оградата, за да я смъкна от дървото, и няма да повярваш, видях нещо, което много приличаше на призрака на Елизабет, а после се появиха почти бившето ми гадже Хийт и бившата ми най-добра приятелка.

— Какво? Кой? Чакай малко, я по-бавно. Започни с призрака на Елизабет.

Сдъвках си хапката и продължих разказа си:

— Беше много странно и зловещо. Седях си на стената и гушках Нала, когато нещо привлече вниманието ми. Погледнах надолу и видях момиче. То се обърна към мен и ме погледна със светещи в червено очи. Сигурна съм, че беше Елизабет.

— Не може да бъде! Изкара ли ти акъла?

— И питаш! Щом ме видя, нададе ужасяващ писък и избяга.

— Аз сигурно щях да се гътна от страх.

— Аз също, но нямах много време, понеже веднага се появиха Хийт и Кайла.

— Какво имаш предвид? Как е възможно да са били там?

— Не, не бяха там. Бяха от другата страна на оградата. Сигурно са ме чули да успокоявам Нала, която напълно изтрещя при вида на призрака, защото дойдоха тичешком.

— И Нала ли го видя?

Кимнах.

— Значи сигурно наистина е имало призрак. — Стиви Рей потръпна.

— Сигурна ли си, че е мъртва? — почти прошепнах аз. — Да не би да е станала някаква грешка и тя все още да обикаля из училището?

Звучеше откачено, но не по-откачено, отколкото да видиш призрак.

Стиви Рей преглътна тежко.

— Мъртва е. Видях я как умира. Целият курс я видя.

Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заплаче. Разговорът започна да става много зловещ, затова реших да сменя малко темата:

— Е, може и да съм се объркала. Може да е било друго момиче, което просто прилича на нея и има странни очи. Беше тъмно, а и точно тогава Хийт и Кайла се появиха.

— А какво са правили там?

— Хийт каза, че са дошли да ме измъкнат от тук. — Завъртях очи от досада. — Можеш ли да си представиш?

— Те идиоти ли са?

— Явно. О, и забелязах, че Кайла сваля Хийт.

— Кучка!

— Няма майтап. Както и да е. Казах им да си тръгват и да не се връщат повече. Бях много потисната от цялата случка и тогава Ерик ме намери.

— Аууу! Беше ли романтично?

— Да, определено. И ме нарича Зи!

— О, прякорът е много добър знак.

— Точно това си помислих и аз.

— И тогава те изпрати до общежитието?

— Предложи ми да идем някъде да хапнем, но единственото отворено място беше залата е ритуала, а аз не исках да се връщам повече там…

О, мамка му! Това не трябваше да го казвам.

— Гадно ли беше с «Дъщерите на мрака»?

Погледнах Стиви Рей право в детските й очи и разбрах, че не мога да й разкажа за пиенето на кръв. Не и сега.

— Ами, нали видя Неферет? Изглеждаше едновременно красива, секси и вълнуваща. — Стиви Рей кимна. — Афродита правеше почти същите неща, но изглеждаше като абсолютна мръсница.

— Винаги съм знаела, че е противна кучка.

— На мен ли го казваш. Вчера, точно преди Неферет да ме доведе тук, видях как Афродита се опитваше да направи свирка на Ерик.

— Стига, бе! Ама че мръсница. Чакай, чакай. Казваш, че се е опитвала. Как така?

— Ами той й казваше да престане и я буташе назад. Каза й, че не я иска повече.

Стиви Рей се усмихна:

— Надявам се, че това я е накарало да загуби и малкото мозък, с който разполага.

Спомних си колко разпалена и настоятелна беше тя, дори когато той категорично й отказваше.

— В интерес на истината, дори бих я съжалила, ако не беше толкова…

— Ако не беше такава кучка?

— Да, нещо такова имам предвид. Държи се, сякаш има пълното право да бъде гадна колкото си иска, а ние трябва да й се кланяме до земята.

Стиви Рей кимна.

— И приятелките й са същите.

— О, запознах се вече с Трите Гадини.

— Имаш предвид Войнствената, Ужасната и Осата ли?

— Точно тях. Какво ли са си мислели, като са си избирали тези ужасни имена? — казах аз, докато похапвах солети.

— Каквото си мислят и цялата й групичка. Че са нещо повече от останалите и че са недосегаеми, защото противната Афродита е следващата Висша жрица.

Прибързано изрекох първото, което ми дойде наум:

— Не мисля, че Никс би го допуснала.

— Какво имаш предвид? Те вече са връзкарки, освен това Афродита е лидер на «Дъщерите на мрака» от момента, в който дарбата й стана известна.