П Каст - Белязана

О, мамка му! Трябваше да се присъединя към «Дъщерите на мрака».

— Зоуи, нали не ми се сърдиш? — попита Стиви Рей тихо.

— Разбира се, че не. Била си права. Афродита нямаше намерение да ме кара да давам кръв. — Напъхах в устата си последната хапка от сандвича и смених набързо темата: — Хей, наистина съм като пребита. Можеш ли да ми помогнеш да намерим котешка тоалетна за Нала, за да мога малко да подремна.

Стиви Рей стана с въодушевление и измъкна голяма чанта, от която извади котешка тоалетна, купички за храна и вода, котешка храна (с витамини и минерали за подхранване на козината) и пакет с пълнеж за тоалетната.

— Как разбра, че ще ми трябва?

— Не съм. Намерих го пред вратата, когато се прибирах от вечеря. — Тя бръкна отново в чантата и извади от там свитък, завързан е красива кожена панделка, по която проблясваха малки сребърни капси. — Ето, за теб е.

Отворих го и вътре имаше само един ред.

Скайлар ми каза, че тя ще дойде.

Беше подписано с една-единствена буква: Н.

Трябваше да говоря с Неферет. Замислих се за това, когато на другата сутрин със Стиви Рей бързахме за закуска. Не исках да й казвам нищо за моите предполагаеми реакции по време на призоваването на елементите. Може и да съм се заблудила с всичко това. Какво би станало, ако кажа на Неферет, а тя ме подложи на някакъв тест за дарби (нищо чудно да има и такова нещо в това училище) и се види, че единствената ми дарба е развинтеното ми въображение? По никой начин не искам да се подлагам на това. Смятам да си трая, докато науча повече. Също така смятам да не й споменавам нищо за призрака на Елизабет. Все пак не искам Неферет да ме помисли за откачалка. Тя е готина, но също така е и възрастна и направо я чувам как ми казва: «Всичко това е плод на въображението ти, защото в живота ти настъпват много промени…»

Но определено трябва да поговоря с нея за тази история с Жаждата. (Ако толкова ми е харесало, защо ми прилошава само при мисълта за това?)

— Мислиш ли, че ще идва с теб в часовете? — попита Стиви Рей, като имаше предвид Нала.

— Може ли? — попитах аз и погледнах към Нала, която се търкаше в краката ми.

— Питаш дали е позволено ли? Котките могат да ходят където си поискат.

— Хм, ами в такъв случай ми се струва, че ще върви след мен по цял ден.

— Радвам се, че не е моя. От това, което видях, като се включи алармата, тази котка е страшен окупатор на възглавници.

Засмях се.

— Права си. Погледни колко е малка, а успя да ме измести от собствената ми възглавница. Хайде, да тръгваме, че ще закъснеем.

Изправих се рязко с купата си в ръка и за малко да се блъсна в Афродита. Както винаги, придружена от Ужасната и Войнствената. Осата не се виждаше наоколо. Гадната усмивка на Афродита ми напомни на пиранята, която видях миналата година, когато учителят по биология ни заведе в един аквариум.

— Хей, Зоуи! Толкова бързо си тръгна снощи, че не успях да ти кажа «чао». Съжалявам, че не си изкара добре. Много жалко, но «Дъщерите на мрака» не са за всеки. — Тя погледна към Стиви Рей и повдигна устни в лека иронична усмивка.

— Всъщност снощи изкарах страхотно и адски ми хареса роклята, която ми даде! — възкликнах възторжено. — Благодаря ти за поканата да се присъединя към «Дъщерите на мрака». Приемам. Без колебание.

Гадната усмивка на Афродита помръкна.

— Наистина ли?

Ухилих се като пълен идиот.

— Наистина! Кога е следващата среща или ритуал, или каквото и да е? Или просто да питам Неферет? Тази сутрин ще се виждам с нея. Знам, че ще бъде много щастлива да научи колко добре ме посрещнахте снощи и че вече съм част от «Дъщерите на мрака».

Афродита се поколеба само за миг. След това се усмихна и перфектно уцели моя небрежен тон.

— Да, предполагам, че Неферет ще бъде много доволна да го научи. Но аз съм лидер на «Дъщерите на мрака» и знам графика ни наизуст. Няма смисъл да занимаваш Неферет с такива маловажни въпроси. Утре ще празнуваме Самхайн. Облечи своята рокля. — Тя така подчерта думата, че се усмихнах широко. Исках да я засегна и бях успяла. — Ще се срещнем в същата зала след вечеря, в четири и половина.

— Чудесно, ще бъда там.

— Добре, това е много приятна изненада — изтърси тя мазно. И последвана от Ужасната и Войнствената (които изглеждаха меко казано шокирани), напусна кухнята.

— Кучки! — промърморих под носа си. Обърнах се към Стиви Рей, която ме гледаше с паническо изражение, застинало на лицето й.

— Ще се присъединиш към тях?