П Каст - Белязана

— Вероятно си права. Афродита е доста темпераментна, но аз вярвам в теб и смятам, че можеш да се справиш и сама. Тук се стремим да насърчаваме учениците сами да решават конфликтите помежду си, когато е възможно. — Тя ме гледаше с тревожно изражение. — Нормално е, когато опитваш кръв за пръв път, да ти се стори доста неприятно. Щеше да си наясно с това, ако беше тук от по-отдавна.

— Напротив. Беше прекрасно на вкус. Ерик ми каза, че не било обичайна реакция.

Неферет сключи вежди.

— Да, определено не е. Почувства ли се замаяна или развеселена?

— И двете.

Неферет се загледа в белега ми.

— Ти си уникална. Зоуи Редбърд. Мисля, че ще е най-добре да те преместя в часа по социология на шести курс.

— Наистина бих предпочела да не го правите. И без това вече се чувствам достатъчно странна, задето всички се взират в челото ми и гледат дали няма да направя нещо кой знае колко странно. Ако ме преместите в час с ученици, които учат тук вече три години, наистина всички ще решат, че съм откачалка.

Неферет се поколеба за миг, без да спира да гали Нала.

— Разбирам какво имаш предвид, Зоуи. Не съм била тийнейджърка от сто години, но пък имам адекватни спомени и помня какво беше да минаваш през Промяната. — Тя въздъхна. — Добре, какво ще кажеш за следния компромис. Ще продължиш да учиш социология е трети курс, но ще ти давам да четеш текстовете, които учим с по-големите. Ще четеш по една глава на седмица и задължително ще ме питаш, ако имаш някакви въпроси.

— Съгласна съм.

— Зоуи, знаеш, че посредством Промяната ти се превръщаш в напълно ново същество. Вампирите не са хора, макар да изглеждаме като такива. Сега може да ти звучи ужасно, но Жаждата за кръв с толкова нормално нещо за новия ти живот, колкото досега е било… пиенето на кола.

— Ти всичко ли знаеш?

— Никс беше щедра към мен, когато ми даваше дарби. Освен способността да общувам с любимите ни котки и лечителството, имам много силна интуиция.

— Можеш да четеш мислите ми? — попитах нервно.

— Не точно. Просто усещам някои неща. Сега например виждам, че снощи се е случило още нещо, за което искаш да говориш с мен.

Поех си дълбоко въздух:

— Бях много разстроена, когато разбрах за кръвта, и побягнах от залата. Така намерих Нала. Беше се покачила на едно дърво, което се намираше много близо до стената. Мислех си, че се е заклещила там, така че се покатерих да я взема. Докато й говорех, двама мои бивши съученици ме намериха.

— Какво се случи? — Неферет беше като замръзнала. Вече не галеше Нала, цялото й внимание беше насочено към мен.

— Нищо хубаво. Те… те бяха напушени. — Добре де, това защо трябваше да го казвам?

— Опитаха ли се да ти направят нещо?

— Не, нищо подобно. Бяха бившата ми най-добра приятелка и почти бившият ми приятел.

Неферет вдигна въпросително вежди.

— Ами… с него престанахме да излизаме, но все още има нещо между нас. — Тя кимна с разбиране и ме подкани да продължа. — С Кайла като че ли се скарахме. Сторих й се много променена, а предполагам, че и тя на мен. Никоя от нас не хареса това, което видя. — Щом го изрекох, осъзнах, че е вярно. Не че Кайла се беше променила, тя си беше абсолютно същата. Просто аз я виждах с други очи. Малките неща, на които преди не бях обръщала внимание, като непрекъснатото й дърдорене и гадната й страна, сега ме подразниха прекалено много. — Както и да е. Тя си тръгна и аз останах насаме с Хийт. — Замълчах, защото не бях сигурна как да разкажа останалото. Неферет присви очи.

— Изпитала си желание да пиеш от кръвта му.

— Да — прошепнах аз.

— А направи ли го, Зоуи? — гласът й беше рязък.

— Опитах само капка. Одрасках го. Нямах намерение да го правя, но когато чух биенето на пулса му, не можах да устоя и го одрасках.

— Значи не си пила директно от раната?

— Започнах, но Кайла се върна и ни прекъсна. Тя напълно откачи и накара Хийт да си тръгват.

— А той не искаше?

Поклатих глава.

— Не, не искаше. — Имах чувството, че отново ще се разплача. — Неферет, ужасно съжалявам! Не исках да го правя. Дори не осъзнавах какво правя, докато Кайла не изпищя.

— Разбира се, че не си осъзнавала какво става. Как може новобелязано момиче да е наясно с Жаждата? — Тя майчински ме потупа по рамото. — Най-вероятно не си му оставила Отпечатък.

— Отпечатък?

— Това често се случва, когато вампир пие директно от човека, особено ако преди това е имало установена връзка между тях. Затова е забранено на новаците да пият човешка кръв. Всъщност за възрастните вампири също е силно препоръчително да не се хранят от хора. Даже има цяла секта вампири, които смятат, че това е погрешно от морална гледна точка, и искат да го забранят със закон.