П Каст - Белязана

— Най-вероятно е така, миличка. Така, кажи ми сега как вървят нещата там?

— Добре. Искам да кажа, има много неща, които ми харесват. Съучениците ми са готини. Даже имахме часове по фехтовка и езда.

— Това е чудесно, спомням си колко обичаше да яздиш Бъни!

— И си имам котка!

— О, Зоуи! Много се радвам. Ти винаги си обичала котките. А сприятели ли се с останалите деца?

— Да, съквартирантката ми Стиви Рей е чудесна. И приятелите й също ми допадат.

— Щом всичко е толкова хубаво, защо плачеш?

Трябваше да се досетя, че нищо не мога да скрия от нея.

— Ами просто… просто някои неща, свързани с Промяната, са ми доста трудни.

— Но ти си добре, нали? — Гласът й беше изпълнен с тревога. — Как е главата ти?

— Нищо ми няма на главата. — Замълчах. Исках да й кажа. Толкова силно исках, че щях да се пръсна. Но не знаех как. А и се страхувах. Страхувах се, че може да не ме обича повече. Искам да кажа, ето мама спря да ме обича, нали? По-скоро ме замени за нов съпруг, което е дори по-лошо, отколкото просто да спре да ме обича. Какво щеше да стане, ако и баба се отдръпнеше от мен?

— Зоуи, много добре знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?

— Трудно е, бабо… — отвърнах и прехапах устни, за да не се разплача.

— Тогава нека те улесня: каквото и да ми признаеш, аз няма да спра да те обичам и ще си остана твоя баба както днес, така и утре, и следващата година. Ще съм твоята баба дори когато се присъединя към света на духовете и от там пак ще те обичам, малка птичко моя.

— Пих кръв и ми хареса.

Без никакво колебание баба отвърна:

— Е, миличка, нали това правят вампирите?

— Да, но аз не съм вампир. Аз съм новак едва от няколко дни.

— Ти си специална, Зоуи. Винаги си била. Няма причина това да се променя точно сега.

— Не се чувствам специална. Чувствам се като някакъв изрод.

— Тогава не забравяй, че ти си все още себе си. Независимо че си била белязана. Независимо че минаваш през Промяната. Вътре в теб душата ти е все още твоята. Външно можеш да изглеждаш като непозната, която сякаш си срещала и преди, но е достатъчно да надникнеш в душата й и ще разбереш, че я познаваш от шестнайсет години.

— Непознатата… — прошепнах аз. — Откъде знаеш?

— Ти си моето малко момиче. Ти си дъщеря на моя дух. Не е трудно да се досетя какво изпитваш. Просто си представям какво аз бих изпитала.

— Благодаря ти, бабо.

— Няма за какво, У-вет-си а-ге-хут-са.

Усмихнах се на начина, по който звучеше индианската дума за дъщеря. Толкова магически и толкова специално, сякаш е някаква титла, дадена от богинята. Богинята…

— Бабо, има още нещо.

— Разкажи ми, Зоуи.

— Мисля, че почувствах призоваването на петте елемента в ритуалния кръг.

— Ако това е вярно, значи си надарена със специални сили, Зоуи. А ти знаеш, че с големите сили идват и големите отговорности. Сред твоите предци има много Вождове, Старейшини, Лечители и Мъдреци. Трябва много да мислиш, преди да действаш. Богинята не те е дарила със специални сили просто така. Използвай ги внимателно и се постарай Никс и твоите предци, да се гордеят с теб.

— Ще положа всички усилия, бабо.

— Това е всичко, което бих поискала от теб, Зоуи.

— Тук има момиче, което също притежава специални сили, но тя е ужасен човек. Грубиянка и лъжкиня. Бабо, мисля, че… че… — Поех си дълбоко въздух и казах това, което се въртеше в главата ми от сутринта: — Мисля, че съм по-силна от нея и че Никс ме е белязала, за да я отстраня от позицията й. Но това означава, че трябва да заема мястото й, а аз не знам дали съм готова за това. Не мисля, че някога ще бъда.

— Следвай това, което ти казва духът ти. — Тя се поколеба за миг, после добави: — Зоуи, спомняш ли си пречистваща молитва на нашия народ?

Замислих се за това. Безброй пъти съм ходила до потока зад бабината къща и съм я гледала как се къпе ритуално в буйните води, докато изрича пречистващата молитва. Понякога пристъпвах във водата и също казвах молитвата. Тази молитва е преплетена със спомените от детството ми. Казвахме я за благодарност, когато се сменяха сезоните, когато прибирахме реколтата или когато се подготвяхме за зимата. Също и когато на баба й предстоеше да вземе трудно решение. Понякога не разбирах защо се налага да се пречисти, но това винаги е било част от нея.

— Да, спомням си я.

— Има ли течаща вода някъде в училището?

— Нямам представа.

— Ако няма, можеш да използваш пушек. Смес от салвия и лавандула е най-доброто, но става и с борови връхчета, ако нямаш нищо друго под ръка. Знаеш ли как се прави. Зоуи?