П Каст - Белязана

Засмях се.

— Прав си, наистина си смотаняк.

— Казах ти.

Стигнахме до края на опашката и той ме последва към масата, където седяха Деймиън. Стиви Рей и Близначките. А те ни най-малко не се опитваха да прикрият факта, че най-откровено ни зяпат.

— Е, ще излезеш ли с мен… довечера?

Чух как и четиримата буквално затаиха дъх.

— С удоволствие, но днес не мога. Аз… вече имам планове за вечерта.

— Е, добре. Значи следващия път. До скоро. — Той кимна за поздрав към седящите на масата и си тръгна.

Седнах. Всички се бяха втренчили в мен.

— Какво? — не издържах и ги попитах.

— Загубила си и последната си мозъчна клетка — каза ми Шоуни.

— Абсолютно същото си помислих и аз, сестра ми.

— Надявам се да имаш наистина сериозна причина да го разкараш — рече Стиви Рей. — Беше очевидно, че го нарани.

— Мислиш ли, че би приел да го утеша? — попита Деймиън, все още замечтано загледан след Ерик.

— Откажи се — каза Ерин.

— Той не е от твоя отбор — допълни Шоуни.

— Млъкнете! — скастри ги Стиви Рей. — Е, защо му отказа? Какво може да е по-важно от среща с него?

— Да се отърва от Афродита — изрекох спокойно.

— Тя има нещо предвид — каза Деймиън.

— Тя се присъедини към «Дъщерите на мрака» — отбеляза Шоуни.

— Какво! — изписка Деймиън. Гласът му се качи поне с двайсет октави.

— Оставете я на мира — моментално се обяви в моя защита Стиви Рей. — Тя разузнава положението.

— Разузнавала, глупости! Ако се е присъединила към «Дъщерите на мрака», значи е с враговете ни — тръсна глава Деймиън.

— Така е, присъединила се е — кимна Шоуни.

— Ние я чухме — обади се Ерин.

— Ехо! Аз все още съм тук — намесих се в разговора.

— И какво мислиш да правиш? — погледна ме Деймиън накриво.

— Не знам, наистина.

— По-добре помисли и действай бързо, иначе онези вещерки ще те сготвят за обяд — каза Ерин.

— Да — съгласи се Шоуни и за по-голям ефект налапа огромна хапка.

— Хей, чакайте, не е необходимо да мисли сама. Нали си има нас? — скръсти ръце Стиви Рей и изгледа Близначките.

Благодарих й с усмивка и казах:

— Добре, вижте, имам една идея.

— Супер. Казвай и ще я обсъдим заедно — въодушеви се Стиви Рей.

Всички се втренчиха в мен. Чакаха.

— Ами… Ъ-ъ… — замънках нерешително.

Страхувах се да не им прозвучи малоумно. Но после реших да кажа и онова, което ми се въртеше из главата, докато говорех с баба.

И го изрекох набързо:

— Мисля, че бих могла да използвам пречистваща молитва, основана на стар ритуал на индианците чероки, и да помоля Никс за съвет.

Около масата се възцари гробна тишина сякаш цяла вечност.

Най-накрая Деймиън наруши мълчанието:

— Да потърсиш помощ от Никс не е лоша идея.

— Ти чероки ли си? — попита Шоуни.

— Защото приличаш — забеляза Ерин.

— Ами, да! Фамилията й е Редбърд — Червена птица. Значи е чероки — огледа ги победоносно Стиви Рей.

— Това е добре — кимна Шоуни, но всъщност не изглеждаше убедена.

— Надявам се, че Никс ще ме чуе и… ще ми даде някакъв знак, ще ми покаже каквото трябва да знам за ужасната Афродита. — Спрях и огледах всички поред. — Нещо в мен ми подсказва, че не бива да я оставям да се измъкне с гадната си шайка.

— Зоуи, нека им кажа — неочаквано се обади Стиви Рей. — Те няма да те издадат. Честна дума. Може би ще е по-добре да знаят.

— Какво, по дяволите… — избухна Ерин.

— Сега вече нямаш избор — обади се Шоуни и посочи с вилицата към Стиви Рей. — Тя знае много добре, че подметнеш ли такова нещо, душата ще ти извадим, но ще разберем за какво става дума.

Погледнах ядосано към Стиви Рей. Тя сви рамене и смънка:

— Извинявай.

Приведох се неохотно към тях и сниших глас:

— Обещайте, че няма да кажете на никого.

— Обещаваме — отговориха в един глас те.

— Мисля, че мога да усещам петте елемента, когато кръгът е изграден.

Отново настъпи пълна тишина. Четиримата просто си седяха там и ме гледаха. Трима от тях — шокирано. Стиви Рей — самодоволно.

— Е, все още ли мислите, че не може да победи Афродита? — погледна ги тя.

— Знаех си, че твоят Белег не е само за да падаш и да си удряш главата — поклати глава Шоуни.

— Уау, ква готина клюка! — потри ръце Ерин.

— Никой не бива да знае — казах бързо.

— Моля ти се! — вдигна ръка Шоуни. — Казваме само, че един ден от това ще излезе страхотна клюка.

— Знаем как да чакаме за една такава велика клюка — додаде Ерин.

Деймиън обърна гръб и на двете.