П Каст - Белязана

— Майка ти да чете книжки, от онези, специализираните, дето са за проблемни деца — озъби се Шоуни, намигна на Ерин и двете избухнаха в луд кикот. Явно си харесаха шегата.

Бях доволна, че това отклони вниманието им от мен, и докато тримата продължиха да се заяждат, аз получих неочакваната възможност да изям салатата си на спокойствие и да помисля. Дъвчех усърдно и се опитвах да си припомня всички думи на молитвата за пречистване, когато Нала се озова в скута ми. Поглеждаше ме с големите си очи, наместваше се и мъркаше доволно. Не знам защо, но ми помогна да се почувствам по-добре.

Когато звънецът ни изправи на крак и ние забързахме към класната стая, всеки от четиримата ми приятели ми се усмихна, смигна ми набързо и каза:

— Доскоро, Зи.

От това също се почувствах добре, въпреки че бързото приемане на прякора, който ми лепна Ерик, накара сърцето ми да трепне.

По програма имахме испански — цял един час, за да научим как да казваме, че харесваме или не харесваме разни неща. Професор Гарми ме разби, като заяви, че това щяло да промени живота ни. Me gusta gatos (Аз обичам котки.). Me gust ail de compras (Аз обичам да пазарувам.). No me gusta cocinar (Аз не обичам да готвя.). No me gusta lavantar el gato (Аз не обичам да къпя котката.). Тези бяха любимите на професор Гарми и ние ти сричахме цял час, докато дойдем до нашите любими «обичам» и «не обичам».

Опитвах се да не съчинявам изрази като «Me gusta Erik…» и «No me gusta el hag-o Aphrodite». Добре де, знам, че «el hag-o» не е като нашето «вещерка», но все пак… Както и да е, урокът беше готин и аз наистина разбирах какво се говори. Часът по езда също мина много добре. Оказа се, че чистенето на оборите се съчетава добре с мисленето и докато действах с греблото, повтарях наум отново и отново пречистващата молитва, което беше полезно, но към края на часа вече не ме свърташе на едно място. Този път не беше нужно Стиви Рей да ме подканва да тръгвам. Бях нащрек, не исках да губя нито секунда. Щом чух звънеца, оставих чесалото щастлива, че Ленобия ми позволи да се погрижа отново за Персефона и най-вече от това, което ми каза — че следващата седмица бих могла да започна с уроците по езда. Напуснах бързо конюшнята, искаше ми се времето да не тича толкова бързо напред. С удоволствие бих се обадила на баба, за да й се похваля колко добре се справям с конете.

— Знам какво става.

За малко да припадна, кълна се.

— Божичко, Афродита! Защо не предупреждаваш? Би могла да вдигнеш някакъв шум, да издадеш звук, знам ли? Да не си паяк? Изкара ми акъла.

— И защо така? — измърка тя. — Гузна съвест?

— Съвестта няма нищо общо. Плашиш хората, като се промъкваш така зад тях.

— Значи не се чувстваш гузна?

— От къде на къде?

— Знам какво си намислила тази вечер.

— Нямам представа за какво говориш. — По дяволите! Откъде може да е научила?

— Всички те имат за дяволски сладка и дяволски невинна и всички ахкат и охкат по странния ти Белег. Но не и аз. — Тя спря и се обърна към мен. Сините й очи се впиха злобно в Белега ми, лицето й се изкриви и тя заприлича досущ на стара вещица. — Но знай, каквито и идиотщини да сте намислили, той е мой. И винаги ще бъде мой.

Погледнах я изумено, но бързо съобразих. Вълната на облекчение ме заля толкова бързо, че едва не се засмях на глас. Тя говореше за Ерик, не за пречистващата молитва.

— Брей говориш, сякаш си му майка — набрах самочувствие. — Интересно дали той знае, че е твоя собственост?

— Приличах ли ти на негова майка, докато ме гледаше какво му правя в коридора?

Значи ме бе видяла. Какво пък? Така или иначе този разговор трябваше да се състои.

— Не, не приличаше. Приличаше на това, което всъщност си — на жалка твар, отчаяно опитваща се да задържи момчето, което й казва съвсем ясно, че не я иска повече.

— Скапана кучка! Никой не може да ми говори такива неща! — развилия се тя, вдигна ръка и замахна, готова да ми извади очите с орловите си нокти.

За миг светът спря, затвори ни сякаш във воден мехур и забави движенията ни. Сграбчих ръката й и спрях лесно удара. Прекалено лесно. Сякаш беше малко болнаво дете, което беснееше от яд, но бе прекалено слабо, за да нарани някого. За миг останахме неподвижни, погледите ни се срещнаха.

— Повече никога не се опитвай да ме удряш. Аз не съм някоя от подлизурките, които треперят, щом те видят. Не ме е страх от теб. Набий си го в главата веднъж завинаги.

Отблъснах ръката й и зяпнах от изненада, когато я видях да залита.

Тя разтри китката си и заби злите си очи в мен.

— Не си прави труда да идваш утре. Смятай, че не си поканена. И вече не си от «Дъщерите на мрака».