П Каст - Белязана

— Какво правят лавандулата и салвията? — попита Стиви Рей.

Заговорих, като продължих да опушвам тялото на Деймиън:

— Бялата салвия се използва често в традиционните церемонии. Прогонва негативните енергии, духове и влияния. Лилавата салвия прави същото, но аз предпочитам бялата, защото мирише по-хубаво.

Деймиън кимна, явно затова бе избрал бяла салвия. Усмихнах му се и побързах да го похваля:

— Добър избор, Деймиън.

— Понякога ми се струва, че имам дарба на медиум — каза той.

Ерин и Шоуни изсумтяха, но ние се направихме, че не ги забелязваме.

— Добре, сега се завърти по часовниковата стрелка, за да опуша и гърба ти. — Той се завъртя и аз продължих: — Баба винаги използва и лавандула при този ритуал. Сигурна съм, че основната причина според мен е, че притежава плантация с лавандула.

— Колко интересно! — обади се Стиви Рей.

— Да. Там наистина е върховно място — усмихнах й се през рамо, но продължавах да движа пушещия сноп по тялото на Деймиън. — Другата причина е, че лавандулата възстановява баланса и възвръща покоя на духа. Носи позитивна енергия.

Потупах Деймиън по гърба, за да се обърне.

— Готов си.

После отидох до Шоуни, която представляваше елемента огън, и започнах да я опушвам.

— Позитивни енергии и духове? — изрече притеснено Стиви Рей. Гласът й издаваше, че е изплашена. — Не знаех, че призоваваме нещо повече, освен елементите в кръга.

— Моля те, престани, Стиви Рей! — стрелна я гневно през пушека Шоуни. — Не може да си вампир, а да те е страх от призраци.

— Разбира се. Звучи абсурдно — подкрепи я Ерин.

Погледнах към Стиви Рей и очите ни се срещнаха. И двете мислехме за срещата ми с онова, което вероятно беше духът на Елизабет, но никоя от нас не пожела да го изрече.

— Аз не съм вампир. Засега. Още съм подрастваща. Нормално е да се плаша от духове.

— Чакай. Зоуи всъщност говори за духове на чероките. Не вярвам обаче те да обърнат някакво внимание на ритуал, извършен от банда недорасли вампири. Фактът, че не сме от тяхната раса, значи за тях повече от факта, че Великата ни жрица е чероки. Резултатът е четири на едно в полза на нечероките — замисли се Деймиън.

През това време свърших с Шоуни и се придвижих към Ерин.

— Мисля, че няма голямо значение какви сме отвън — казах аз и изведнъж усетих пълна увереност в правотата си. — Важното е какви сме отвътре. Афродита и нейната група например изглеждат фантастично, те са едни от най-талантливите в училището и клубът «Дъщерите на мрака» се възприема за най-готиното нещо в «Дома на нощта». Но вместо да им се възхищаваме, ние ги наричаме разглезени кучки, а момчетата им — подлизурковци.

Докато говорех, се запитах къде в тази ужасна групичка е мястото на Ерик. Дали беше с тях «просто ей така», както ми каза, или е вътре е двата крака, както твърди Афродита?

— Или са попаднали в «Дъщерите на мрака» насила и не смеят да се махнат оттам — каза Ерин.

— Точно така — кимнах и се поздравих наум.

Сега не беше време да мечтая за Ерик. Свърших с Ерин и се преместих при Стиви Рей.

— Сигурна съм, че духовете на прадедите ми ще ни чуят, както съм сигурна, че духовете на лавандулата и салвията работят за нас. Няма от какво да се страхуваме, Стиви Рей. Не сме се събрали тук да ги призовем на наша страна само за да сритаме задника на Афродита. — Замълчах за миг, докато наглася пушека, после продължих: — Въпреки че това момиче плаче за един здрав ритник. Сигурна съм, че тази вечер няма да има нито зли духове, нито призраци.

Накрая подадох снопа на Стиви Рей и казах:

— Добре, сега ти опуши мен.

Тя преповтори действията ми и аз поех дълбоко от познатия сладък аромат на изгорели билки.

— Значи няма да ги молим да ни помогнат да й сритаме задника? — попита Шоуни. Долових явно разочарование в гласа й.

— Не. Пречистваме се, за да можем да помолим Никс за съвет. Аз не искам просто да набия Афродита… — запънах се, щом си спомних колко добре се почувствах, като я сложих на мястото й. — Добре, де, може и да искам, но истината е, че това няма да разреши проблема с «Дъщерите на мрака».

Стиви Рей привърши. Взех снопа от ръката й и го изгасих внимателно в земята. После се върнах в центъра на кръга, където Нала се бе свила на малко оранжево кълбо точно до свещта ми. Огледах поред приятелите си и казах:

— Вярно е, че ние не обичаме Афродита, но е важно да не се фокусираме в негативните си желания, като това да й сритаме задника или да я изгоним от «Дъщерите на мрака». На наше място тя би постъпила точно така. Но ние искаме не отмъщение, а справедливост. Ние не сме като нея и ако успеем да заемем нейното място в клуба, той ще бъде съвсем различен от сегашния.