П Каст - Белязана

— Виждаш ли защо ти трябва да си Великата жрица, а аз и Ерин — твои верни поддръжници? Защото ние сме елементарни, искаме само да свалим красивата й главица от раменете — каза Шоуни и Ерин кимна в съгласие.

— Моля всички да се заредят с позитивни мисли — извика Деймиън. — Не забравяйте, че сме по средата на ритуал за пречистване.

И преди Шоуни да успее да направи нещо повече, освен да го изгледа възмутено, Стиви Рей изчурулика:

— Добре. Ще си мисля само за приятни неща. Ще си представям колко хубаво би било, ако Зоуи стане лидер на «Дъщерите на мрака».

— Чудесна идея, Стиви Рей — усмихна се Деймиън. — Аз ще си мисля за същото.

— Хей, и аз си бях избрала същото — провикна се Ерин и се обърна към Шоуни, която спря да се дразни на Деймиън: — Близначке, весели мисли?

— Знаеш, че съм готова за всякакви весели мисли. Наистина, би било дяволски хубаво, ако Зоуи стане водач на «Дъщерите на мрака» и действително бъде обявена за Велика жрица.

Действително… Велика жрица.

Думите накараха стомахът ми да се разбунтува. Зачудих се дали това е добър или лош знак. Въздъхнах дълбоко и запалих лилавата свещ.

— Готови ли сте? — изгледах четиримата един по един.

— Готови — отвърнаха в хор всички.

— Запалете свещите си.

Вече без никакво колебание (което означава, че не си дадох време да размисля и да се изплаша) вдигнах моята свещ над главата на Деймиън. Нямах опит и не бях съвършена като Неферет или съблазнителна и уверена като Афродита. Бях си аз. Просто Зоуи — познатата непозната, която от нормална гимназистка се бе превърнала в странна кандидат-вампирка. Поех дълбоко въздух. Както би казала баба, реших да дам всичко от себе си.

— Въздухът е навсякъде, затова е редно той да бъде първият призован в кръга елемент. Чуй ме, въздух, призовавам те в този кръг!

Запалих жълтата свещ на Деймиън от моята и пламъкът лумна изведнъж. Видях как очите му се изпълниха със страх, когато вятърът внезапно се изви във вихрушка около нас, разроши косите и погали нежно кожата ни.

— Значи е било истина — прошепна той и ме погледна възторжено. — Ти наистина можеш да призоваваш елементите.

— Засега един от тях — отвърнах също шепнешком със замаяна от изненада глава. — Нека опитаме с втория.

Отидох при Шоуни. Тя вдигна ентусиазирано свещта си и ме разсмя, като избъбри:

— Готова съм за огъня. Дай ми го.

— Огънят ми напомня за студените зимни нощи, за топлината и сигурността на огнището, което гори в колибата на баба. Чуй ме, огън, призовавам те в този кръг!

Запалих червената свещ и пламъкът се извиси, необичайно червен и ярък. Въздухът около нас се изпълни с мирис на дърво и стана топло като пред бумтяща печка.

— Олеле! — изписка Шоуни. Танцуващият огън се отрази в черните й очи. — Фантастично е!

— Станаха два — чух гласа на Деймиън.

Приближих се към Ерин.

— Готова съм за водата — избърбори тя и се изкиска.

— Водата е благодат в горещ летен ден в Оклахома. Тя е огромният океан, който си мечтая да видя един ден. Тя е дъждът, който помага на лавандулата да расте. Чуй ме, вода, призовавам те в този кръг!

Запалих синята свещ и веднага долових хладна свежест по кожата си, свеж аромат на солена вода, който можеше да идва единствено от океана, макар да не го бях виждала още.

— Страхотно, наистина страхотно! — възкликна Ерин и пое дълбоко от морския въздух.

— Станаха три — отчете Деймиън.

— Вече не се страхувам — каза Стиви Рей, когато застанах пред нея.

— Браво! — усмихнах се аз и се съсредоточих върху четвъртия елемент. — Земята ни закриля, дава ни опора. Без нея няма живот. Чуй ме, земя, призовавам те в този кръг!

Зелената свещ поде веднага пламъка от моята и изведнъж около нас със Стиви Рей се разнесе аромат на прясно окосена трева. Чух шумоленето на листата и клоните на дъба се приведоха над нас, сякаш искаха да ни защитят от всяко зло.

— Невероятно! — промълви Стиви Рей.

— Четири — развълнува се Деймиън.

Бързо отидох до центъра на кръга и запалих моята свещ.

— Последният елемент е във всичко и във всеки от нас. Той ни прави неповторими и вдъхва живот на целия свят. Чуй ме, дух, призовавам те в кръга!

Изведнъж се видях обградена от четирите елемента в центъра на вихър от въздух, огън, вода и земя. Но не беше страшно. Ни най-малко. Усетих невероятно спокойствие и в същото време се изпълних с огромна енергия. Трябваше да стисна устни, за да не се засмея от радост.

— Вижте! Вижте кръга! — извика Деймиън.