П Каст - Белязана

Примигах, за да видя по-добре, и в същия миг забелязах елементите да се успокояват, сякаш бяха игриви котенца, насядали около мен в очакване да ги почеша зад ушите. Сравнението ме накара да се усмихна. После видях бялата светлина, която свърза Деймиън, Шоуни, Ерин и Стиви Рей. Беше ярка, чиста и сребриста като пълната луна.

— Станаха пет — каза Деймиън.

— Мамка му, супер яко е! — изтърсих с необичаен за една Велика жрица тон. Четиримата се засмяха, изпълвайки нощта с весели гласове и аз за пръв път разбрах защо Неферет и Афродита танцуваха по време на ритуали. На мен също ми се искаше да танцувам, да се смея и да крещя от радост. Но не сега. Тази вечер ни предстоеше още много и сериозна работа.

— Добре. Сега ще кажа пречистващата молитва — продължих аз. — И докато произнасям думите, ще се изправям пред всеки от елементите.

— Ние какво трябва да правим? — попита Стиви Рей.

— Съсредоточете се в молитвата. Концентрирайте се. Вярвайте, че елементите ще предадат думите на Никс и богинята ще откликне на молбите ни. Ще ми каже какво да правя — казах с увереност, каквато все още не чувствах.

И отново се обърнах на изток. Деймиън ми се усмихна насърчително. Започнах да рецитирам древната пречистваща молитва, която бях повтаряла поне милион пъти след баба със съвсем леки промени, които бях обмислила предварително.

— Велика богиньо на нощта, чийто глас чувам във вятъра. Ти, която вдъхваш живот в дъха на своите чада, чуй ме, нуждая се от твоята сила и мъдрост.

Спрях за момент и се обърнах на юг.

— Покажи ми пътя към красотата, направи така, че очите ми да задържат завинаги червения и лилав залез, който предшества великолепието на твоята нощ. Направи така, че ръцете ми да погалят нещата, сътворени от теб, и ушите ми да чуят гласа ти. Дай ми мъдрост, за да вникна в нещата, на които ни учиш.

Отново се обърнах надясно, гласът ми укрепна и навлязох уверено в ритъма на молитвата.

— Помогни ми да остана силна и непоколебима пред лицето на злото, което идва към мен. Помогни ми да науча уроците, скрити от теб във всяко листо и всеки камък. Просветли мислите ми и ме научи да помагам на другите. Да изпълня сърцето си с любов и състрадание и да забравя за омразата.

Обърнах се към Стиви Рей, чиито очи бяха затворени, за да не се разсейва.

— Търся сила не за да бъда по-велика от другите, а за да се боря с най-големите си врагове — собствените си съмнения.

Върнах се в центъра на кръга, довърших молитвата и за пръв път в живота си усетих силата на древните думи да протича през мен към онова, което с цялата си душа и сърце се надявах да е моята богиня.

— Нека винаги да идвам при теб с чисти ръце и открит поглед. И когато животът ми залезе като вечерното слънце, духът ми да не се срамува да се изправи пред теб.

Тук молитвата, както я помнех от баба, свършваше, но аз продължих:

— Никс, не разбирам защо ме беляза и защо ме дари с усещането за петте елемента. Но и не искам да знам. Искам само да ми посочиш какво да правя и да ми вдъхнеш смелост да го направя.

После завърших молитвата, както бях чула да го прави Неферет.

— Нека пътищата ни се съберат отново! Бъдете благословени!

— Бъди благословена! — отвърнаха всички.

— Това беше най-предизвикателният кръг, в който някога съм участвал — заяви Деймиън.

Бяхме приключили с кръга и вече прибирахме свещите.

— «Предизвикателният»… в смисъл на голям? — обади се Шоуни.

— В смисъл също и на вълнуващ, но думата може да означава и друго. Нещо монументално или ужасно глупаво — впусна се в обяснения Деймиън.

— О, моля те, не ми се спори — дръпна се Шоуни и изненада всички, с изключение на Ерин.

— Да, кръгът наистина беше невероятен — потвърди тя.

— Знаете ли, аз почувствах земята, когато Зоуи я призова — каза Стиви Рей. — Усетих се заобиколена от житни поля. Не, не бях заобиколена, беше нещо повече. Сякаш бях част от тях.

— Знам какво имаш предвид. Когато тя призова отъня, той сякаш изригна от мен — обади се Шоуни.

Докато четиримата споделяха впечатленията си, аз се опитах да подредя чувствата си. Бях щастлива, но наред е това — малко напрегната и объркана. Най-важното бе, че си доказах една истина: усещах и петте елемента.

Защо?

Само за да победя Афродита ли? (Въпреки че все още нямах никаква представа как да го направя.) Не, не мислех, че е за това. Не вярвах, че Никс ме дари с такава мощ само за да изритам глезлата от лидерското място на клуба.