П Каст - Белязана

Вярно беше, че «Дъщерите на мрака» бяха много повече от обикновен ученически клуб, но все пак…

— Зоуи, добре ли си?

Загриженият глас на Деймиън ме изтръгна от мислите ми и аз осъзнах, че седя в средата на мястото, където допреди малко беше кръгът, с котката в скута си и я чешех несъзнателно между ушите, потънала в собствените си мисли.

— Ох, да. Извинявайте! Просто се замислих.

— Трябва да се връщаме. Става късно — каза Стиви Рей.

— Права си — кимнах и се изправих, без да изпускам Нала от ръцете си.

Но не успях да накарам краката си да тръгнат след тях.

— Зоуи?

Пръв забелязал колебанието ми. Деймиън бе спрял да ме извика. Другите също спряха и ме погледнаха със смесено чувство на тревога и объркване.

— Вие вървете — подхвърлих нехайно. — Аз ще постоя още малко.

— Ние също ще поостанем… — започна Деймиън, но Стиви Рей (благословено да е страхливото й сърчице) го прекъсна:

— Зоуи има нужда да остане сама и да помисли. Да осмисли случилото се. Нямаше ли и ти да искаш да останеш насаме с мислите си, ако току-що бе открил, че усещаш всичките пет елемента?

— Щях — призна Деймиън.

— Добре. Зоуи, но не забравяй, че скоро ще се развидели.

Усмихнах им се и се постарах да изглеждам убедително.

— Няма. Ще се прибера скоро.

— Ще ти направя сандвич и ще се опитам да свия малко чипс за твоята кафява недиетична бира. Великата жрица трябва да си хапне добре след ритуал — усмихна се Стиви Рей и махна с ръка към останалите.

Благодарих й, изчаках мракът да ги скрие, после отидох до дървото, седнах и облегнах гръб на дънера. Затворих очи и погалих Нала. Познатото мъркане ме успокои и ми възвърна самообладанието.

— Все още съм си аз — прошепнах в ухото й. — Точно както казваше баба. Всичко останало се промени, но Зоуи си остана такава, каквато е вече шестнайсет години.

Реших, че ако продължа да си го повтарям отново и отново, ще успея да повярвам в това. Подпрях глава на ръката си, зачесах Нала с другата и започнах да си повтарям, че все още съм си аз… аз… аз…

— Виж как търси ръката ти. О, да имаше ръкавица на ръката ми, можех и аз да я почеша.

Подскочих от изненада, изпуснах Нала и тя веднага се заоплаква с нейното жаловито «мяу».

— Продължавам да те намирам под това дърво — усмихна се Ерик и заприлича на бог.

Това веднага накара пеперудите в стомаха ми да запърхат с криле. Знаех, че причината е той, но тази вечер ме накара да се замисля и за нещо друго. Например защо и как продължава да ме «намира»? И колко време ме е наблюдавал тайно този път?

— Какво правиш тук. Ерик?

— Здравей, и аз се радвам да те видя. Да, благодаря, ще поседна — отвърна той и се приготви да седне.

Станах бързо и това накара Нала отново да подхване протестите си.

— Всъщност тъкмо се връщах в общежитието.

— Хей, чакай, не съм искал да ти се натрапвам. Просто не успях да се концентрирам в урока и излязох да се поразходя. Предполагам, че краката ми сами поеха в тази посока, защото следващото нещо, което видях, беше, че ти си тук и аз съм тук. Не те следя, честна дума.

Той наведе глава и пъхна ръце в джобовете си. Изглеждаше смутен. Много сладък и смутен. Спомних си колко много исках да му кажа «да», когато ми предложи да гледаме заедно някой от старите филми. Защо сега го отблъсквах и го карах да се чувства неудобно? Цяло чудо е, че продължаваше да говори с мен. Дали не се вживявах прекалено в цялата тази работа с Великата жрица?

— Искаш ли да се върнеш обратно към общежитието? Да ме изпратиш? — попитах накрая.

Понечих да взема Нала на ръце, но този път тя възрази. Краката ми влязоха лесно в синхрон с неговите и двамата закрачихме един до друг, както преди. Известно време вървяхме мълчаливо. Исках да го питам за Афродита или поне да му кажа какво ми бе казала тя за него, но се изплаших да не изтърся нещо, което не ми беше работа.

— И какво правеше тук по това време? — попита той.

— Мислех — отвърнах и това си беше самата истина.

Наистина мислех. И то усилено. Мислех през цялото време — преди, по време и след затварянето на кръга, за който нямах намерение да споменавам.

— Аха, тревожиш се за онзи Хийт?

Не бях мислила за Хийт, нито за Кайла от момента на разговора ми е Неферет, но свих рамене. Не ми се искаше да уточнявам за какво съм мислила всъщност.

— Предполагам, че е много трудно да скъсаш с някого само защото си белязана — каза той.

— Не съм скъсала с него заради Белега. Връзката ни беше приключила още преди това. Белегът само сложи точката. — Поех дълбоко въздух и го погледнах в очите. — Ами ти и Афродита?