П Каст - Белязана

Неферет подаде на Дракона шишенцето с бялата течност и застана зад Елиът. Сложи ръце на раменете му и в същия миг кашлянето и повръщането престанаха.

— Изпий това, Елиът — каза Дракона. Елиът поклати треперещата си глава и той продължи меко: — То ще спре болката.

— Ще останеш ли е мен? — попита задъхано Елиът.

— Разбира се. Няма да те оставя нито за миг.

— Ще извикаш ли мама? — прошепна момчето.

— Ще я извикам.

Елиът затвори за миг очи, после пое шишенцето с треперещите си ръце, допря го до устните си и го изпи. Неферет кимна към двамата вампири, те го вдигнаха и го сложиха на носилката, сякаш беше кукла, а не умиращо дете, и придружени от Дракона, го изнесоха от стаята. Преди да ги последва, Неферет се обърна и изгледа шокираните лица на учениците от трети курс.

— Бих могла да ви кажа, че Елиът ще се оправи и всичко ще е наред, но това би било лъжа — започна тя и гласът й се извиси чист и мек, но всички различихме студените нотки в него. — Истината с, че тялото му отхвърля Промяната. След минути ще умре завинаги, без да узрее до вампир. Бих могла да ви кажа да не се тревожите, защото това не може да се случи с вас. Но и това би било лъжа. Горе-долу един от десет няма да понесе Промяната. Някои от новаците умират през третата предшестваща година. Други имат повече сили и ще удържат до шестата предшестваща година, но ще се разболеят и ще умрат внезапно. Казвам ви това не за да живеете в страх, а поради две основни причини. Първо, искам да знаете, че като ваша Висша жрица, никога няма да ви излъжа и ще ви помогна да преминете бързо и леко в следващия свят, когато дойде времето за това. И второ, надявам се да живеете така, сякаш днес е последният ден в живота ви, защото той наистина може да е такъв. Само така ще оставите достоен спомен за себе си и духът ви ще почива в мир. Ако не умрете, тогава ще се радвате на дълъг живот като уважаван и почитан вампир. — Погледна право в мен и заключи: — Моля Никс да ви благослови с мир и спокойствие. Запомнете, че смъртта е естествена част от живота, дори от живота на вампира, и че един ден всички ще се завърнем в прегръдката на нашата богиня.

Звукът от затръшването на вратата след нея прозвуча като финален акорд.

Пентесилея се захвана за работа. Бързо и без излишни емоции почисти кървавите пръски по чина на Елиът, скри всички свидетелства за смъртта му, върна се на подиума и обяви минута мълчание в негова памет. После вдигна книгата и зачете оттам, докъдето бе стигнала. Опитах се да се съсредоточа и да забравя гледката на бликащата от ушите, носа и очите на Елиът кръв. Опитах се също да забравя и сладката миризма, която без съмнение идваше от умиращото тяло на Елиът.

Би трябвало нещата да продължат обичайния си ход, независимо че някой от новаците е умрял, но да умрат двама за толкова кратък период от време вече беше необичайно и през останалата част от деня всички бяхме тихи и умърлушени. Атмосферата по време на обяда беше потискаща. Забелязах, че по-голямата част от децата върнаха храната си. Близнаците не направиха дори и опит да се заядат с Деймиън и това би било приятна промяна, ако не знаех каква е причината. Когато Стиви Рей скалъпи някакво извинение да напусне столовата по-рано и да се върне в класната стая далеч преди звънеца за петия час, веднага заявих, че отивам с нея.

Тръгнахме заедно по алеята в гъстия нощен мрак. Тази вечер светлината на газените лампи не ми изглеждаше топла и ярка. Беше студена и мътна.

— Никой не обичаше Елиът и все пак този път го приех по-тежко — заговори Стиви Рей. — Колкото и да е странно, с Елизабет не се разстроих толкова. Поне можехме да скърбим искрено за нея.

— Напълно те разбирам. И аз се чувствам зле, но това, което ме разстрои най-много, е, че видях с очите си какво може да ми се случи. Просто не мога да го изтрия от ума си.

— Добре, че умря бързо — каза тя.

— Чудя се дали боли — потръпнах неволно.

— Предполагам, че не. Дават ти нещо. Онази бяла течност, която Елиът изпи. Тя спира болката, но те оставя в съзнание до самия край. Неферет винаги се притичва на помощ.

— Плашещо е, нали? — погледнах я аз.

— Да.

Известно време останахме мълчаливи. Луната се подаде иззад облаците и листата на дърветата заблестяха в зловеща сребриста светлина. Това неочаквано ми напомни за Афродита и нейния ритуал.

— Има ли шанс Афродита да отложи запланувания за тази вечер ритуал на Самхайн?

— Абсурд. Ритуалите на «Дъщерите на мрака» никога не се отлагат.