П Каст - Белязана

— По дяволите! — плеснах се по бедрата и се втренчих в нея. — Той е бил техният хладилник.

Стиви Рей ме погледна изплашено.

— Кой, Елиът ли?

— Да. Беше някак подпухнал и се държеше като дрогиран. Вероятно е започнал да отхвърля Промяната още тогава. — Настъпи неловка тишина. Аз добавих. — Не исках да ти казвам преди, особено след като ми разказа за… знаеш за какво. Сигурна ли си, че Афродита няма да отложи ритуала? Имам предвид, във връзка със смъртта на Елизабет и на Елиът?

— За «Дъщерите на мрака» това няма никакво значение. Тях не ги е грижа за децата хладилници. Просто ще ги заменят с други. — Тя се поколеба за миг, после продължи тихо: — Зоуи, мислех си… Може би е по-добре да не ходиш там. Чух какво ти каза вчера Афродита. Тя ще направи така, че никой да не те приеме. Афродита е много, много злобна.

— Всичко ще е наред, Стиви Рей.

— Не, имам лошо предчувствие. Сигурна съм, че още нямаш план, нали?

— Така е. Все още съм на етап проучване — опитах се да разведря обстановката.

— Тогава го отложи за друг път. Днес беше отвратителен ден. Всички са разстроени. Изчакай.

— Не мога да не отида, особено след това, което ми каза Афродита вчера. Иначе ще си помисли, че съм се изплашила.

Стиви Рей въздъхна.

— Тогава вземи и мен.

Поклатих глава, но тя продължи:

— Сега си Дъщеря на мрака и можеш да каниш хора на ритуалите. Покани ме. Ще дойда и ще ти пазя гърба.

Не, изключено. Мислех непрекъснато за кръв, представях си, че я пия и лижа, и това беше очевидно дори за Войнствената и Ужасната. Стараех се с всички сили, но продължавах да мисля за кръв, за тази на Хийт, на Ерик и дори на Елиът. Стиви Рей щеше да научи един ден колко много ме привлича тази миризма, но не и тази нощ. Ако зависеше от мен, най-добре никога да не разбираше. Не исках да загубя нито нея, нито Близнаците или Деймиън, а се страхувах, че ще стане точно така. Те знаеха, че съм «специална», но ме приемаха, защото моята уникалност означаваше да си имат своя Висша жрица, а това ги устройваше. Жаждата ми за кръв обаче със сигурност нямаше да ги устрои. Нямаше да ме разберат.

— Няма да стане, Стиви Рей.

— Зоуи, не бива да ходиш сама при тези вещици.

— Няма да съм сама. Ерик ще бъде там.

— Да, но той е бил гадже на Афродита. Кой знае как ще реагира, ако му се наложи да застане между двете?

— Скъпа, мога да се защитавам и сама.

— Знам, но… — Тя млъкна и ме изгледа стреснато. — Зи, вибрираш ли?

— Какво? — опулих се срещу нея. В същия момент го чух и избухнах в смях. — Това е мобилният ми телефон. Снощи преди ритуала го сложих в чантата си.

Извадих телефона и погледнах екранчето.

— Минава полунощ, кой, по дя… — отворих капачето и видях, че имам петнайсет нови съобщения и пет пропуснати обаждания. — Леле, някой е звънял до припадък, а аз не съм забелязала.

Проверих първо съобщенията и щом зачетох, стомахът ми се сви.

«Зо, обади ми се, още те обичам.» «Зо, обади ми се, моля те.» «Искам да те видя.» «Ти+Аз» «Ще се обадиш ли?» «Искам да говоря с теб, Зо!» «Обади ми се!»

Нямаше нужда да продължавам. Всички бяха в този дух.

— Ох! Всичките са от Хийт.

— Бившият ти ли?

— Да — въздъхнах аз.

— Какво иска?

— Очевидно мен.

Натиснах с нежелание бутона за гласовата си поща и се изненадах от вълнението в иначе сънливия глас на Хийт.

— Обади ми се. Знам, че е късно, но… чакай. Късно е, но не за теб, а за мен. Но няма значение. Не ми пука. Просто искам да ми звъннеш. Това е. Чао. Обади се!

Изтрих го и продължих нататък. Следващото беше още по-шантаво.

— Зоуи! Виж. Трябва да ми се обадиш. Наистина. И недей да ми се сърдиш. Кайла дори не ми харесва. Тя е скапанячка. Обичам теб, Зоуи, само теб. Така че обади ми се. Няма значение кога. Тъкмо ставам.

— Ох, мъже! — въздъхна Стиви Рей, явно дочула трескавия глас на Хийт. — Момчето е като обсебено. Не е чудно, че си му била дузпата.

— Да — измънках и изтрих второто съобщение. Третото приличаше на първите две, само че беше още по-отчаяно. Намалих звука и е нервно потропващ крак прехвърлих всичките пет, без да ги изслушам, само изчаквах, за да видя кога точно да натисна бутона за изтриване и да отворя другото.

— Трябва да се видя с Неферет — казах повече на себе си, отколкото на Стиви Рей.

— Защо? Искаш да блокираш обажданията му ли?

— Не. Да. Нещо такова. Искам да говоря с нея за… ами да ми каже какво да правя — избегнах настойчивия й поглед аз. — Искам да кажа… той вече се появи тук веднъж. Не желая да идва пак и да създава неприятности.