П Каст - Белязана

— Така е. Послушай Деймиън, той ги разбира тия работи — обади се Шоуни.

— Той е нашият експерт по всичко, свързано с «оная работа» — разнесе се гласът и на Ерин, която току-що се бе присъединила към групата.

— Вярно е.

Побързах да сменя темата, преди да ми надуят главата.

— Носите ли нещата?

— Да. Наложи се лично да смеся лавандулата и салвията. Завързах ги така. Дано да е добре — каза Деймиън, извади букета сухи треви от ръкава на якето си и ми го връчи.

Беше голям и дълъг поне трийсетина сантиметра. От него ме лъхна познатият сладък аромат на лавандула. Деймиън беше овързал здраво единия му край със здрав конец.

— Перфектен е — усмихнах се.

Той видимо си отдъхна и измърмори срамежливо:

— Използвах специален кръстат бод, за да е по-стегнат снопът.

— Хей, казах ти и преди, не се срамувай заради бродирането. Аз го намирам за чудесно хоби. А и ти си много добър — намеси се Стиви Рей.

— Ще ми се и татко да мислеше така — въздъхна Деймиън.

Мразех да го виждам тъжен.

— Искам да научиш и мен — излъгах и се зарадвах, когато видях очите му да се проясняват. — Винаги съм си мечтала да мога да бродирам.

— Кажи кога и почваме — каза развълнувано той.

— Ами свещите? — погледнах към Близнаците.

— Казах ти, че е фасулска… — Шоуни отвори чантата си и извади оттам една зелена, една жълта и една синя свещ, както и три дебели стъклени подложки в съответните цветове.

— … работа — довърши Ерин и извади от своята чанта червена и лилава свещ, също с подложки.

— Добре, да видим сега какво ще стане. Нека се преместим ей там, малко по-далеч от ствола на дървото, но да си останем под клоните му.

Направих три крачки встрани и те ме последваха Погледнах към свещите. Какво да направя? Може би трябваше… да… Изведнъж се сетих. И се захванах за работа, без да се замислям как и защо интуитивното познание бе дошло в главата ми.

— Ще дам на всеки от вас по една свещ. И вие, точно както вампирите на ритуала на Пълната луна на Неферет, ще представлявате съответния елемент. Аз ще бъда духът.

Ерин ми подаде лилавата свещ и подложката и аз продължих:

— Аз съм центърът на кръга. Вие ще се наредите около мен. — Грабнах червената свещ от Ерик и я подадох на Шоуни. — Ти ще си огън.

— Правилно. Всички знаят колко пламенна личност съм — ухили се тя и се премести към южната страна на кръга.

Следваше зелената свещ. Дадох я на Стиви Рей.

— Ти ще си земята.

— Любимият ми цвят! — зарадва се тя и застана срещу Шоуни.

— Ерин, ти си вода.

— Супер. Обичам да лежа, а това включва и плуване, когато искам да се разхладя премести се на запад тя.

— Аз трябва да съм въздух — досети се Деймиън и взе жълтата свещ.

— Точно така. Твоят елемент отваря кръга.

— Нали точно това искам? Да отворя човешките умове — отвърна той и зае позиция на изток.

Усмихнах му се и кимнах.

— Точно така.

— Добре. Сега какво следва? — погледна ме любопитно Стиви Рей.

— Сега ще използваме пушека от снопа, за да се пречистим.

Оставих лилавата свещ в краката си и се заех със снопа от билки, но веднага извъртях очи.

— По дяволите! Някой сети ли се да вземе кибрит или запалка?

— Естествено — откликна Деймиън и извади запалка от джоба си.

— Благодаря ти, въздух — отдъхнах си аз.

— Дреболия, Велика жрицо — отвърна той.

Не казах нищо, но когато чух да ме нарича така, потръпнах от вълнение.

— Ето как ще използваме снопа — казах аз, доволна, че гласът ми звучи по-уверено, отколкото се чувствах.

Реших, че трябва да започна от началото на кръга, и застанах срещу Деймиън. Осъзнавайки, че повтарям плашещо точно думите на баба и уроците от детството, започнах да обяснявам на приятелите си смисъла на ритуала.

— Опушването е ритуал за пречистване на човек, място или предмет от натрупана негативна енергия, зли духове или нечие пагубно влияние. Церемонията включва изгарянето на специални свещени треви и билки, после поставяме обекта над пушека или разпръскваме пушека около човека или мястото. Духът на растенията пречиства замърсения обект. — Спрях и попитах Деймиън: — Готови ли сме?

— Абсолютно и категорично — отвърна ми той в типичния си стил.

Запалих снопа и оставих сухите треви да погорят известно време, после ги изгасих, но не напълно, за да продължат да пушат. Започнах от краката на Деймиън. Поставих пушещия сноп там и изчаках димът да обгърне тялото му. През това време продължих да обяснявам:

— Много е важно да помним, че молим духовете на свещените растения за помощ. Трябва да им засвидетелстваме подобаващо уважение и признание на силата им.