П Каст - Белязана

Той се ухили нервно.

— Не е кой знае какво, Зо. Пуша по една цигара от време на време. Те и без това са по-безвредни от тютюна.

Ужасно ме дразнеше да ме нарича Зо.

— Хийт — постарах се да говоря спокойно. — Не са по-безвредни от цигарите, но дори и да е така, това не е голяма далавера. Цигарите са ужасни и те убиват. И сериозно, само най-големите загубеняци в училище пушат трева.

Кайла се закашля, за да привлече вниманието ми.

— Какво?

Изражението й се беше променило от наплашен заек в лукава котка. Разпознах промяната. Това го правеше постоянно с хора извън приятелския ни кръг. Преди направо ме подлудяваше и се е стигало дотам да й се развикам да спре да е такава гадна. А сега го прилагаше на мен!

— Не съм съгласна, че само загубеняците пушат. Поне не и от време на време. Помниш ли онези две много готини момчета от отбора на «Съюза»? Крис Форд и Брад Хиджънс. Видях ги на партито на Кейти и пушеха.

— Ей, не са чак толкова готини — възрази Хийт.

Кайла не му обърна внимание и продължи:

— И Морган пуши понякога.

— Морган? Морги Тигърчето? — Да, бях много ядосана на Кайла, но добрата клюка си е добра клюка.

— Да, тя тъкмо си направи пиърсинг на езика и на… — Кайла млъкна и каза само с устни думата «клитор». — Можеш ли да си представиш колко я е боляло!

— Къде, къде си е направила пиърсинг? — искаше да разбере Хийт.

— Никъде, никъде — отговорихме в един глас с Кайла и за момент прозвучахме като предишните най-добри приятелки.

— Кайла, отново изместваш темата. Играчите на «Съюза» винаги са си падали по дрогата. Ехо? А стероидите, с които се блъскат? Затова ни трябваха шестнайсет години, за да ги победим.

— Да! Само «Тигрите»! Наритахме им задниците! — извика Хийти, а аз завъртях очи от досада.

— А Морган определено е започнала да си губи ума, затова си е направила пиърсинг на… — погледнах към Хийт и размислих — на тялото и пуши трева. Кажи ми поне един нормален, който го прави.

Кайла помисли секунда и изтърси:

— Аз.

Въздъхнах:

— Виж, просто не мисля, че е особено умно.

— Е, ти невинаги знаеш всичко. — Пламъчетата на омраза отново проблеснаха в очите й!

Погледнах към Хийт и отново към нея.

— Разбира се, права си. Не знам всичко.

Погледът й за миг се промени от гаден на стреснат, след което отново стана гаден. В този момент не можех да не я сравня със Стиви Рей, която познавах едва от няколко дни, но бях абсолютно и напълно сигурна, че никога няма да тръгне да сваля гаджето ми, независимо дали е вече почти бивше или не. Също така не мисля, че би побягнала от мен точно в момента, когато имам най-голяма нужда от подкрепа.

— Мисля, че трябва да си тръгваш — казах на Кайла.

— Хубаво — отвърна тя.

— И не е особено добра идея да се връщаш отново.

Тя вдигна рамене, така че якето й се свлече, а след него и презрамката на потника й, от което стана ясно, че не носи сутиен.

— Пука ми.

— Помогни й да слезе долу, Хийт.

Той беше много добър в изпълнението на прости команди, така че бързо смъкна Кайла долу. После взе фенера и се качи обратно.

— Побързай, Хийт, умирам от студ. — Тя се обърна и тръгна бавно по пътя.

— Е — сконфузи се той, — изведнъж стана много студено.

— Да. Но това вече може да се промени — казах разсеяно и не забелязах как вятърът изведнъж спря.

— Хей, Зо! Аз наистина дойдох тук, за да те спася.

— Не.

— А?

— Хийт, погледни челото ми.

— Да, имаш онова нещо с полумесеца. Сега е запълнен, което е малко странно, защото преди не беше.

— Да, но сега е. Добре, замисли се малко. Аз съм белязана. Това значи, че тялото ми преминава през Промяната, за да се превърна във вампир.

Очите на Хийт се плъзнаха от челото ми надолу. Забелязах, че спря поглед на циците и на краката ми, които се виждаха почти целите, понеже роклята ми се запретна нагоре, като се качвах по оградата.

— Зо, каквото и да става с тялото ти, на мен ми харесва. Винаги си била красива, но сега изглеждаш като истинска богиня. — Той ми се усмихна и докосна нежно бузата ми, с което ми напомни защо толкова го харесвах преди време. Въпреки недостатъците си Хийт можеше да бъде много мил и винаги ме караше да се чувствам много красива.

— Хийт — започнах аз нежно, — съжалявам, но нещата се промениха.

— За мен нищо не се е променило.

Съвсем неочаквано той пристъпи напред, сложи ръка на коляното ми и ме целуна. Отдръпнах се назад и хванах китката му.

— Спри, Хийт! Опитвам се да говоря с теб!

— А какво ще кажеш ти да говориш, а аз да те целувам? — прошепна той.