П Каст - Белязана

— Ето, казах ти, че ще я намерим — обади се мъжки глас. — Ти винаги се предаваш много бързо.

— Хийт?

Може би сънувах?

— Да! Намерихме те, сладурче — извика той и въпреки ужасно силната светлина на фенера видях как започна да се катери по оградата, сякаш бе висока русокоса маймуна.

Невероятно облекчена, че все пак е той, а не някое страшно чудовище, извиках към него:

— Хийт, внимавай. Ако паднеш, може да си счупиш нещо. Е, освен ако не се приземиш на главата си, тогава най-вероятно няма да пострадаш.

— Не и аз — засмя се той и се изкатери толкова бързо, че съвсем скоро застана зад мен и възседна оградата. — Хей. Зоуи, виж ме! Аз съм кралят на света!

Той се развика, размаха ръце и започна да се хили като пълен идиот, изпълвайки въздуха около мен с алкохолни изпарения.

— Добре, не е необходимо вечно да се гъбаркаш с бившата ми несподелена любов по Леонардо. — Погледнах го и се почувствах съвсем в кожата си, както не бях се чувствала от часове. — Всъщност е моята бивша и несподелена любов към теб, само дето ти не си направил един куп евтини, но готини филми.

— Хей, още ли се сърдиш заради Дъстин и Дрю? Забрави ги, те са минало — каза Хийт и ме погледна със специфичния си поглед на малко кученце, което го правеше много готин, но само докато бяхме в осми клас. Жалко, че от поне две години тази готиност вече не ми действа. — А и дойдохме чак дотук, за да те спасим.

— Какво? — погледнах го смаяно. — Чакай! Изключи тази светлина, че ми избоде очите.

— Ако я изключа, нищо няма да виждаме.

— Добре, тогава я насочи другаде. Например нататък — посочих с произволен жест посока, противоположна на училището (и на мен). И двамата с Кайла насочиха фенерите си нататък и вече можех да пусна ръката си, която, както забелязах с облекчение, вече не трепереше. Очите на Хийт се разшириха, щом забеляза белега ми.

— Гледай, гледай! Вече е запълнен. Като… като на вампирите по телевизията.

Е, действа малко успокоително да откриеш, че някои неща просто не се променят. Хийт си остава Хийт — готин, но не най-блестящият ум на света.

— Хей, ами аз! И аз съм тук, забравихте ли? — извика Кайла. — Някой да ми помогне да се кача! Само внимателно. Чакай да оставя новата си чанта. Май е по-добре да събуя тези обувки. Зоуи, няма да повярваш каква разпродажба изпусна вчера в «Бейкърс». Всички летни модели бяха на ликвидация. Седемдесет процента намаление. Купих си…

— Помогни й — казах на Хийт. — Веднага! Явно това бе единственият начин да я накараме да мъкне.

Да. Някои неща просто не се променят.

Хийт се надвеси над Кайла, за да й подаде ръка. После я издърпа и я качи на оградата до нас. През цялото време тя се кикотеше и подхилкваше по начин, който разпознах безпогрешно. Сигурна бях в това, както бях сигурна, че от мен няма да стане велик математик. Кайла си падаше по Хийт. Не, не просто си падаше, по-скоро вече си беше паднала по него. В този момент смотолевените му приказки, че ми е изневерил на партито, намериха своя смисъл.

— Как е Джаред? — попитах рязко и с това пресякох всякакъв кикот.

— Добре, предполагам — отвърна тя, без да ме поглежда.

— Предполагаш?

Тя вдигна рамене и забелязах, че под страхотното си кожено яке е облякла най-предизвикателната си блуза, която шеговито наричахме цицопоказател, защото освен че имаше дълбоко деколте, беше с телесен цвят и изглеждаше, че показва повече отколкото в действителност.

— Не знам. Не сме говорили много последните няколко дни.

Все още не ме поглеждаше, но пък погледна към Хийт, който изглеждаше като невеж веселяк. Но пък той така си изглежда и без това. Явно най-добрата ми приятелка сваля гаджето ми. За миг това ужасно ме подразни и ми се прииска да не е толкова приятна и топла вечерта. Искаше ми се да е ужасно студено и Кайла да замръзне цялата, барабар с циците си.

Изведнъж от север се изви страшно студен вятър.

С небрежен жест Кайла загърна якето си и отново се закикоти, но този път нервно, а не флиртувайки, и усетих дъх на бира и още нещо. Нещо, което така силно се беше отпечатало върху сетивата ми, че се изненадах, задето не го усетих по-рано.

— Кайла, ти си пила и пушила!

Тя примигна и ме погледна като изплашен заек.

— Само малко. Бира имам предвид. И после… Хийт имаше малко джойнт, а аз много, много се страхувах да дойда тук, така че си дръпнах няколко пъти.

— Трябваше й някакъв начален старт — опита се да я оправдае Хийт.

— А ти откога си започнал да пушиш трева? — попитах гневно аз.