П Каст - Белязана

Опитах се отново да му кажа «не»… и тогава го усетих. Пулса му под пръстите ми.

Биеше силно и бързо. Кълна се, можех да го чуя. И когато той се доближи, за да ме целуне отново, видях вената на врата му. Тя пулсираше силно, докато кръвта преминаваше през нея. Кръв… Устните му докоснаха моите и си спомних вкуса на кръвта в бокала. Тази кръв беше студена, смесена с вино и принадлежеше на един загубеняк, на едно нищожество. Кръвта на Хийт би била гореща и… сладка, много по-сладка от тази на Елиът Хладилника.

— О, мамка му! Зоуи, одраска ме! — Той отдръпна ръката си от моята. — Гледай, одрала си ме до кръв! Ако не искаш да те целувам, кажи!

Той вдигна ръка към устата си и всмука капката кръв, която проблясваше на китката му. После вдигна очи, за да ме погледне, и замръзна на място. Имаше кръв по устните му. Усещах миризмата й. Беше като вино, но много, много по-хубава. Този аромат ме обгърна и ме накара да настръхна.

Исках да я вкуся. Исках го по-силно от всичко, което някога съм искала в живота си.

— Искам… — чух се да прошепвам с глас, който не познавах.

— Да — каза Хийт, сякаш беше в транс. — Да, каквото поискаш. Ще направя каквото поискаш.

Приближих се до него и езикът ми докосна устните му, поемайки капката кръв. Усетих експлозия от топлина и удоволствие, каквито никога не съм изпитвала.

— Още! — заповядах му аз.

Сякаш беше загубил дар слово, той просто кимна и ми подаде китката си. Кървеше съвсем леко и когато облизах тънката кървава линия. Хийт простена. Сякаш докосването на езика ми направи нещо на драскотината, защото изведнъж кръвта започна да тече по-бързо и по-бързо…

Ръцете ми трепереха, когато поднесох китката му към устата си и докоснах с устни топлата му кожа. Потръпнах и простенах от удоволствие…

— О, Боже! Какво му правиш! — Гласът на Кайла се превърна в писък, който прониза алената мъгла в ума ми. Изпуснах китката на Хийт, сякаш ме беше опарила. — Махни се от него! — крещеше тя като обезумяла. — Остави го!

— Хийт не помръдваше.

— Отивай си казах му аз. — Отивай си и не се връщай повече.

— Не отвърна той. Звучеше странно трезвен.

Да. Тръгвай си.

— Пусни го! — извика Кайла.

— Кайла, ако не млъкнеш, ще полетя надолу и ще изсмуча кръвчицата от кръшкаческото ти тяло!

Тя изпищя и побягна. Обърнах се отново към Хийт, който все още се взираше в мен.

— Ти също трябва да си тръгваш.

— Не се страхувам от теб, Зо.

— Хийт, аз се страхувам от себе си достатъчно и за двама ни.

— Но аз нямам нищо против това, което направи. Обичам те, Зоуи! Повече от всякога.

— Стига — Нямах намерение да викам, но силата, с която казах това, го стресна. Преглътнах тежко и продължих по-спокойно: — Просто си тръгни, моля те. — И за да го накарам наистина да си тръгне, добавих: — Кайла сигурно вече е извикала ченгетата. Никой от нас няма нужда да си създава такива проблеми.

— Добре, тръгвам си. Но няма да стоя настрана. — Той ме целуна и отново усетих прекрасния вкус на кръвта, който все още се носеше от устните му. След това се спусна по стената и изчезна в нощта. Остана единствено светлината на фенерчето му, а накрая и тя изчезна.

Не можех да мисля. Още не. Движех се на автопилот хванах се за клона, за да сляза от оградата по-лесно. Краката ми трепереха така ужасно, че успях да направя само няколко крачки. Седнах до дървото и подпрях гръб в ствола му, за да се почувствам по-сигурна и защитена. Отнякъде се появи Нала, която скочи в скута ми, сякаш е моя котка от години, а не едва от няколко минути. А когато избухнах в ридания, се покатери по мен и докосна топлата си муцунка в бузата ми. След безкрайно дълго време риданията ми преминаха в хълцане и ми се прииска да не бях побягвала от ритуала, без да си взема чантата. Можех поне да използвам носната си кърпичка.

— Ето, струва ми се, че имаш нужда от това.

Нала измяука, а аз подскочих от изненада. Примигах и през сълзи видях някой да ми подава носна кърпичка.

— Б-благодаря отвърнах и я взех. Няма проблем каза ми Ерик Найт.

— Добре ли си?

— Да, добре съм. Чудесно. Перфектно — излъгах аз.

— Не изглеждаш много добре. Имаш ли нещо против да поседна тук?

— Не, заповядай — казах апатично.

Знаех, че носът ми е червен. Сигурно съм подсмърчала, когато е дошъл, а имам и подозрението, че е видял сцената, която се разигра преди малко тук между мен и Хийт. Тази вечер ставаше все по-противна и по-противна. Погледнах го и си помислих; «Защо пък да не продължа серията?»