Алисън Ноел - Вечна

Тя прави физиономия и сяда до Деймън. Враждебните й мисли превръщат аурата й от светложълта в тъмночервена.

— Майлс си чати с последната си интернет находка, известен под името „прав корав и готов на всичко 307“ — отговаря тя и веднага се заема със своето кексче, като старателно избягва погледа ми. Обръща се демонстративно към Деймън и пита: — Е, как прекарахте уикенда?

Аз свивам рамене, защото знам, че всъщност не пита мен, и я гледам как лепва език на захарната глазура и както обикновено я близва за проба. Досега не съм била свидетел на случай, в който да не я хареса. Поглеждам към Деймън и установявам, че и той свива рамене, което е повече от изненадващо, защото от това, което видях в петък, мога смело да кажа, че неговият уикенд е бил далеч по-приятен от моя.

— Ами, тогава да ви кажа аз. Както се досещате, моята петъчна вечер беше пълна трагедия. През по-голямата част от времето бърсах и чистих повръщаното от Остин, защото домашната ни помощница беше във Вегас, а нашите не си направиха труда да се върнат от… и аз не знам откъде. Но в събота си наваксах напълно. Беше размазващо. Не, сериозно, това беше една от най-хубавите вечери в живота ми. И щях непременно да ви поканя, ако знаех, но всичко стана в последната минута.

Тя клати убедено глава и най-сетне благоволява да ме погледне.

— Къде беше? — питам, като се опитвам да звуча непринудено, въпреки че току-що съм видяла в съзнанието си онази тъмна и страшна дупка, в която се е забавлявала.

— В един страхотен клуб. Заведоха ме няколко момичета от групата.

— Коя група — отпивам бавно от сока си.

— В събота се събират пристрастените към пристрастените. Ония, дето обичат да им помагат да преодолеят зависимостта си — опитва се да обясни тя. — Както и да е, думата ми беше за едно момиче, Еванжелин. Тя е душата на групата. Наричат я донор.

— Какво? Кой кого нарича донор? — намесва се Майлс, който най-после се появява, слага миникомпютъра си на масата и сяда до мен.

— Пристрастените да помагат — бързам да го включа на скорост.

Хевън върти театрално очи.

— Не, не те, а вампирите. Донор е онзи, който позволява на другите вампири да се хранят от него. Схващате ли? Например да смучат от кръвта и плътта му. Мен ме наричат „дечко“, защото аз искам само да ги следвам, не искам да храня никого. Поне не още — засмива се тя.

— Кого да следваш? — пита Майлс, грабва компютъра си и проверява съобщенията си.

— Вампирите. Ох, опитай се да следиш мисълта ми. Та, говорех ви за това момиче, Еванжелин. Между другото, това е вампирското й име, истинското…

— Хора с вампирски имена? — намесва се Майлс и оставя миникомпютъра пред себе си, за да му е под ръка.

— Абсолютно — кима тя, пъха пръста си дълбоко в глазурата и го облизва блажено.

— Това да не е нещо като артистичен псевдоним? Нали знаете, нещо като името на първото ти куче, плюс моминското име на майка ти? Защото ако е така, значи аз съм принцеса Славин. Благодаря за аплодисментите — ухилва се той.

Хевън въздъхва дълбоко и се моли за търпение.

— Ох, не, нищо подобно. Вижте, вампирското име е сериозна работа. За разлика от повечето хора, аз нямам нужда да сменям моето, защото Хевън е органично свързано с вампирите име, сто процента натурално, без добавки и консерванти — смее се тя. — Казах ви, че съм принцесата на мрака, нали? И така, отидохме до този клуб. Намира се някъде в Ел Ей и се казва „Ноктюрно“ или нещо подобно.

— „Ноктюрно“? — възкликва Деймън, хваща здраво шишето с напитката си и се втренчва в нея.

Хевън оставя кекса на масата и пляска с ръце:

— Хей! Най-после някой от моята кръвна група.

— И имаше ли… безсмъртни ? — пита той, все още загледан в бутилката.

— С тонове. Мястото гъмжи от тях. Има дори и ВИП стая. Успях да надникна в нея. После седнах на бара, където сервираха кръв.

— Не те ли поодраскаха малко? — пита Майлс, докато пръстите му танцуват по клавиатурата, защото си чати с двама наведнъж.

— Смейте се, колкото си искате, но ви казвам, че беше направо супер. Дори и когато Еванжелин ме заряза заради някакъв приятел, когото срещна там. Но се запознах с друго момиче, което беше още по-готино от нея и което, между другото, също се е преместило току-що в града ни. И сигурно ще започна да излизам с нея.

— И ще скъсаш с нас? — зяпва към нея в престорена тревога Майлс.

Хевън прави гримаса.

— Остави сега това, важното е, че моята съботна вечер е била много по-готина от вашата, е, може би не и от твоята, Деймън, защото виждам, че си навътре в тия работи, но за тези двамата съм сигурна — казва надменно тя и кима към мен и Майлс.