Алисън Ноел - Синя луна

— Радвам се за теб. И въпреки че ще ми липсваш, съм щастлива, че ми повярва и ми повери тази последна задача.

— Не знам как да ти благодаря за помощта — прошепвам и гласът ми натежава от сълзи.

Тя погалва косата ми и казва:

— Ти вече ми се отблагодари.

Поглеждам наоколо, попивам всяка подробност от тази невероятно ясна вечер в красивия крайбрежен град и не мога да повярвам, че само след няколко часа ще бъда далеч оттук. Ще оставя Сабин, Хевън, Ава… Деймън… сякаш… сякаш никога не са съществували.

— Добре ли си? — пита тихо тя. Гласът й е нежен, разбиращ, явно е разчела правилно погледа ми.

Кимам и соча към малката лилава хартиена торба в краката й, върху която е изписано със златни букви: „Мистикс & Муунбиймс“.

— Разбра ли точно как трябва да приготвиш билките? Дръж ги на хладно и тъмно място и не ги слагай в… червения сироп , преди последния, трети ден .

— Не се безпокой. Всичко е запечатано тук — слага пръст на слепоочието си, после вдига плика и го притиска към гърдите си.

Кимам и мигам бързо, за да задържа сълзите. Знам, че това е първото от дългата поредица сбогувания.

— Утре ще дойда да ти донеса останалото. И нали се разбрахме, само в случай че се наложи, в което се съмнявам.

Най-после сядам в колата, затварям вратата и поемам към океана. Единствената ми възможност е напред, към бъдещето.

По пътя спирам, набавям останалите продукти, качвам пакетите в стаята и изсипвам всичко на бюрото. Заравям пръсти в купчината от свещи, масла и билки, нетърпелива да стигна до кристалите, защото първата ми работа е с тях. Всеки от тях трябва да бъде програмиран в зависимост от типа и предназначението му, преди да сложа всички в бродираната копринена кесия и да ги оставя навън, за да поемат възможно най-много лунна светлина. През това време трябва да материализирам хаванче и чукало (забравих да купя, но понеже е само инструмент , а не съставка , смятам, че няма да е проблем, ако ги проявя), да счукам някои от билките и да ги сваря в стъкленици. После да ги смеся с всичките минерали и цветни пудри, които Лина насипа в малки муски и надписа надлежно всеки от тях. И всичко трябва да се извърши на седем точни стъпки, като всяка от тях започва с почукване по кристалната купа така, че да зазвучи в синхрон със седмата чакра, която отговаря за вдъхновението и възприятията отвъд времето и пространството, както и цял куп други неща, свързани с божественото. Гледам купа със съставките и треперя от вълнение. След поредица от фал стартове най-после всичко ще си дойде на мястото.

Да кажа, че се безпокоях за набавянето на продуктите, е меко казано. Дори не бях сигурна някои от тях дали съществуват и това ме обезверяваше още преди да започна. Но Ава ме убеди, че Лина ще набави всичко и че може да й се вярва. И досега не съм напълно сигурна във второто, но просто нямаше към кого другиго да се обърна.

Докато събираше съставките, Лина не спираше да ме оглежда с присвити очи и това започна да ме изнервя. А когато навря смачкания лист със списъка в носа ми и попита: „Какво всъщност практикувате вие? Някаква алхимия ли?“, реших, че съм направила колосална грешка.

Ава ме стрелна с поглед и тъкмо щеше да се намеси, когато поклатих глава и се засмях:

— Ако имате предвид алхимията в истинския смисъл на думата като овладяване на природата на нещата, предотвратяване на хаоса и удължаване на живота за неопределено време (изрових от интернет тази дефиниция и я научих наизуст), тогава отговорът ми е „не“, това е много далече от мен. Просто искам да опитам малко бяла магия, за да победя в училищното състезание, да си намеря готин кавалер за бала и да излекувам сенната си хрема, защото пролетта идва и не ми се ще да ходя на бала със зачервен нос, нали разбирате?

Забелязах, че не ми вярва, особено за алергията, и добавих бързо:

— Ето защо ми трябва розовият кварц, нали той носи любов? А после и тюркоаза… — посочих към шията й — той има целебна сила…

Бях готова да издекламирам всичко научено само преди час за продуктите, но реших, че това е достатъчно, и свих рамене.

Разопаковам внимателно кристалите, поемам всеки един в дланта си, затварям пръсти около него и си представям как през него минава чиста бяла светлина, после изпълнявам прецизно всяка стъпка от ритуала за пречистване. Според прочетеното в кристала това е първият етап от програмирането на камъните. Вторият е да ги помоля (на глас) да поемат от лунната светлина, за да ми доставят съответната енергия.