Алисън Ноел - Синя луна

Поглеждам я и разтягам устни в усмивка.

— Не са много ли?

— Добре, де, като се замисля, няма друг, освен теб — усмихва се и тя.

Засмиваме се дружно, но когато заговарям отново, гласът ми е сериозен.

— Ава, искам да ме разбереш. Не бих могла да понеса нещо лошо да се случи с него. Предпочитам да умра, отколкото да знам, че… и то по моя вина…

Тя стиска отново ръката ми, отваря вратата на магазина и ме успокоява.

— Не се тревожи. Можеш да разчиташ на мен.

Тръгвам след нея между претъпканите с книги рафтове, виждам една стена с CD-та и цял ъгъл с малки фигури на ангелчета. Стигам до някаква машина, надписът, върху която ме уверява, че може да фотографира аури. Подминавам я и се изправям пред плот, зад който седи една възрастна жена с дебела сива плитка.

— Не знаех, че днес си на смяна — вдига поглед към Ава, после поглежда и мен.

— Не съм. Но моята приятелка Евър — усмихва се Ава и кима към мен — има нужда от задната стаичка.

Жената ме изучава внимателно, очевидно се опитва да види аурата ми и да усети енергията й, после поглежда въпросително Ава.

Но Ава се усмихва широко и кима утвърдително, гарантира, че заслужавам достъп до задната стаичка , каквото и да означава това.

— Евър ли? — пита жената, пръстите й пълзят нагоре и намират тюркоазната огърлица на шията й.

Както научих съвсем скоро от краткия преглед на минералите с лаптопа в Съмърленд, в древността този камък се е използвал за амулети. Векове наред се е вярвало, че той има лечебна сила и защитава организма от болести и черна енергия. И по начина, по който произнася името ми и подозрението, с което ме гледа, и без да чета мислите й, мога да позная, че се пита дали не й трябва защита от мен.

Тя се колебае, гледа ту мен, ту Ава, после явно се успокоява, задържа погледа си върху мен и казва:

— Аз съм Лина.

И толкова. Без стискане на ръце, без усмивка за добре дошла. Просто казва името си, отива до вратата и сменя табелата „Отворено“ с „Ще се върна след 10 минути“. После прави знак да я последваме по един къс коридор с блестяща лилава врата в дъното.

— Мога ли да попитам за какво става дума? — пита тя и рови из джобовете си за ключа, като все още се колебае дали да ни пусне вътре.

Ава кима към мен, дава ми знак, че сега е мой ред да кажа нещо. Пъхам ръка в джоба на наскоро материализираните си дънки, за щастие достатъчно дълги, и вадя смачкания лист с рецептата.

— Ъ… имам нужда от някои неща.

И трепвам, когато Лина го грабва от ръката ми и се навежда над него. Вдига вежди, измърморва нещо под носа си и отново се вглежда в мен.

Вече си мисля, че ще ни откаже, когато тя ми връща листа, отключва вратата и най-неочаквано ни кани да влезем.

Когато Ава ми каза, че тук ще намеря всичко необходимо, усетих, че кожата ми настръхва. Бях сигурна, че ще попадна в някакво мрачно злокобно мазе, претъпкано със странни неща от рода на котешка кръв, замразени крила от прилеп, сбръчкани змийски глави, вуду кукли — все неща, каквито съм гледала по филмите. Но като изключим ярко лилавите стени с изрисувани на ръка тотеми, маски и непознати за мен богини, и каменни тотеми на рафтовете пред тежките томове на стари книги, това, което виждам, прилича повече на добре подреден домашен килер. Лина отключва един обикновен кухненски шкаф и заравя ръце вътре. Надигам се на пръсти и се опитвам да надникна над рамото й, но не виждам нищо. Тя се обръща и ми подава един камък, който по мое мнение няма нищо общо с търсеното от мен.

— Лунен камък — казва тя, без да обръща внимание на объркването ми.

Оглеждам го и макар че изглежда съвсем обикновен, нещо ми подсказва, че това наистина е лунен камък. Усещам го, без да мога да го обясня. Преглъщам с мъка и като внимавам да не я засегна, защото е ясно, че би ме изгонила, без да й мигне окото, казвам:

— Ъ… трябва да не е полиран, а в най-чиста форма… Този изглежда прекалено гладък и лъскав.

Тя кима, главата й едва помръдва (но аз долавям движението), навежда леко брадичка и свива устни, после ми поднася това, което търся.

— Този е — казвам и разбирам, че съм преминала теста.

Камъкът не изглежда толкова лъскав и красив, но се надявам, че ще свърши работа.

— Ще ми трябва и кварцов кристал, който е в съзвучие със седмата чакра. После: кесия от червена коприна с тибетска бродерия, четири полирани камъка розов кварц, един малък стор не, старолит. Нали така се казва? — Вдигам вежди и виждам лекото й кимане — Ох, и най-големия възможен рубин зоисит.