Алисън Ноел - Синя луна

— Тя е символ на ново начало, обновяване, възраждане, надежда — такива неща. Моментът е добър за всякакви промени, за нови начинания и отказване от вредни навици, като лоши гаджета, например — набляга на последните думи и ме поглежда красноречиво.

Оставям думите й без коментар. Разбирам, че намеква за Деймън, без да има представа, че съм решила да направя точно това. Да го изтрия от съзнанието си. Обичам Деймън и не мога да си представя живота си без него, но смятам, че така ще е най-добре и за двамата. Това не е трябвало да се случва. Не е трябвало да се срещаме въобще. Връзката ни не е правилна, не е естествена и аз съм тази, която трябва да оправи всичко.

— Добре. А какво е пълнолуние и каква е връзката между двете? — питам и я гледам как дъвче, прикрила устата си с ръка.

— Пълнолунието настъпва две седмици след новолунието. Тогава луната излъчва най-много слънчева светлина и гледана от земята, изглежда като пълен кръг. В действителност винаги е пълна, но зависи откъде я гледаш. И сега, какво символизира ли? Това ли искаш да знаеш? — усмихва се тя. — Пълната луна е символ на изобилието, на завършека и пълнотата, нещата узряват и достигат до своя апогей. Тогава лунната енергия е по-силна, а това означава голяма магическа мощ.

Кимам, опитвам се да смеля чутото и да разбера защо тези фази са толкова важни за задачата ми.

— Всички фази на луната символизират нещо — продължава Ава. — Луната играе важна роля в древната наука. Смята се, че тя контролира приливите и отливате. Понеже тялото ни е съставено предимно от вода, някои смятат, че тя контролира и него. Знаеш ли, че думата лунатик идва от латинското название за луна, което е luna? Не забравяй и легендата за върколаците. Те също са свързани с пълнолунието.

Без да искам, изсумтявам, изпълнена с досада. Върколаци не съществуват, нито вампири, нито демони — има само безсмъртни и зли безсмъртни. И вторите искат да унищожат първите.

— Мога ли да попитам защо се интересуваш от тези неща? — изпива тя последната глътка еспресо и избутва чашата към средата на масата.

— Чакай сега — казвам не особено любезно и предразполагащо към приятелски разговор, но за разлика от нея, аз не съм на екскурзия в Париж. Просто изтърпявам въздишките и възторзите й, за да получа нужните ми отговори. — Последен въпрос: какво е специалното на пълнолунието в l’heure bleue или в синия час, както го наричат?

Тя впива поглед в мен и прошепва почти без дъх:

— Имаш предвид синята луна?

Кимам и си спомням, че луната във видението ми беше толкова синя, че се сливаше с небето. Сещам се, че по начина, по който пулсираше и проблясваше, наистина символизираше синя луна, и кимам:

— Да, мисля, че е това. Става дума за синята луна, която се появява в конкретния син час. Какво знаеш за нея?

Тя поема дълбоко въздух, заглежда се в далечината и казва:

— Учените наричат синя втората пълна луна в един месец. Но някои езотерични школи учат, че имаме истинска синя луна не когато се случат две пълнолуния в един месец, а в един зодиакален знак . Този ден се смята за свещен. Вярва се, че тогава връзката между измеренията изтънява и това е идеалното време за медитация, молитва и мистични пътешествия. Според езотериците, ако успееш да овладееш енергията на синята луна по време на l’heure bleue, можеш да направиш всякакви магии. Единствената граница е собственото ти съзнание.

Ава ме поглежда изпитателно, любопитна да разбере какво ми е в главата, но аз не съм готова да споделя всичко. Тя усеща това, тръска глава и добавя:

— Но трябва да знаеш, че синята луна е рядко явление. Появява се веднъж на три до пет години.

Стомахът ми се свива толкова силно, че трябва да се хвана за облегалката на стола.

— А да знаеш случайно кога се очаква следващата синя луна? — питам и започвам да си повтарям наум: моля те, Господи, нека да е скоро, нека да е скоро…

Тя казва:

— Нямам представа.

И аз съм готова да припадна.

Естествено! Както винаги! Никога не знае това, което ми трябва най-много.

— Но знам откъде можем да научим — усмихва се тя.

Поклащам глава и отварям уста, за да й обясня, че вече нямам достъп до акашките хроники, но Ава затваря очи и след миг на масата се появява включен лаптоп.

— Да живее „Гугъл“ — смее се тя и го прибутва към мен.

Трябва ми малко време, за да се отърся от мисълта, че съм кръгла идиотка (имам предвид: защо не се сетих по-рано за това?), след което откриваме отговора за нула време.