Брандън Сандърсън: Зарево

Понесох се към един вход от другата страна на улицата. Електричната прелетя край ъгъла, тъкмо когато влизах в сградата. Вътре имаше проправен път през нещо, което сякаш навремето е било автомобилен салон. Притичах през него, Електричната ме последва, като скоростно се телепортира през предната стена. Носех се през стаите една след друга, по модела, който бяхме установили по-рано.

Надясно, шмугвам се в онази стая.

Наляво по някакъв коридор.

Пак надясно.

Бяхме използвали друга от силите на Проф — онази, която той прикриваше като технологията, наречена тензори — за да прокопаем врати. Електричната ме следваше по петите и минаваше през стените сред проблясъци светлина.

Никога не оставах пред погледа ѝ достатъчно дълго, та да стреля добре. Това беше отлично. Тя…

… тя спря.

Застанах до изхода от задната страна на постройката.

Електричната бе престанала да ме следва. Стоеше на края на дългия коридор към вратата ми, а от нея към стоманените стени пробръмчаваше електричество.

— Тиа, виждаш ли това? — прошепнах аз.

— Да. Май нещо я е стреснало.

Поех си дълбоко дъх. Въобще не беше идеално, но…

— Ейбрахам — прошепнах аз — доведи войниците. Атака.

— Добре — обади се Проф.

Частите на Правоприлагането бяха чакали в засада и се втурнаха в предната част на автомобилния салон. Други слизаха по стълбите отгоре; чувах трополенето от стъпките им. Електричната хвърли поглед назад при влизането на двама войници в пълно бойно снаряжение, с каски и футуристична броня, в коридора. Те хвърлиха яркооранжеви водни балони и това леко развали ефекта.

Електричната положи ръка на стената до себе си, после се превърна в електричество, сля се със стоманата и изчезна. Балоните безполезно се пукнаха на пода на коридора.

Електричната се върна в помещението и освободи заряди от енергия по коридора. Затворих очи, когато ударите пометоха двамата войници, но чух виковете им.

— И това е най-доброто, което могат прословутите Възмездители? — провикна се Електричната при появата на още войници, които хвърляха водни балони от всички посоки. Заставих се да гледам и протегнах пистолета си, когато Електричната пропадна през пода.

Изникна зад група войници в средата на коридора. Електричеството ги удари и те изкрещяха. Стиснах зъби. Оживееха ли, Проф щеше да успее да ги излекува като уж ползва „технология на Възмездителите“.

— Балоните не действат — каза Тиа.

— Действат — просъсках аз, виждайки как един улучи Електричната. Силите ѝ поотслабнаха. Стрелях, както сториха и трима стрелци от Правоприлагането, които се бяха разположили срещу мен, от далечния край на коридора. И четирите куршума улучиха; и четирите бяха уловени от нейното енергийно поле и унищожени. Балоните действаха, само че не достатъчно добре.

— Всички подразделения от южната страна на коридора — чу се гласът на Ейбрахам, — изтеглете се. Веднага.

Измъкнах се през вратата, тъкмо когато внезапна буря от куршуми разтресе сградата. Ейбрахам, разположен зад стрелците от Правоприлагането в далечния край на коридора, обстрелваше със своето граватонично миниоръдие XM380.

Грабнах мобилния си и се включих във видеото на Ейбрахам. Виждах от неговата гледна точка как оръжията просветват в тъмнината, как куршум след куршум рикошират в стоманения коридор и хвърлят искри. Всеки куршум, достигнал до Електричната, все още биваше улавян или отклоняван от нейното електрическо поле. Група мъже и жени зад Ейбрахам мятаха балон след балон. Отгоре войниците отвориха капак в тавана и изсипаха кофа Куул-ейд .

Електричната отскочи и я избегна. Стъпка по стъпка тя се отдръпна от плисналата течност. Наистина се боеше от нея, но това не свърши работа. Предполагаше се, че слабостта на някой Епичен напълно неутрализира силите му, а това не успяваше.

Почти сигурен бях, че знам защо.

Електричната запрати поредица енергийни удари по Ейбрахам и останалите. Ейбрахам изруга и падна, ала защитното му поле — дарено от Проф във вид на яке с технологично силово поле — го опази и защити хората зад него. По линията чух стенания, обаче не можех да видя нищо. Изключих мобилния.

— Вие сте нищожества ! — изкрещя Електричната.

Привързах мобилния за предмишницата си и се върнах в коридора тъкмо навреме да видя как тя праща електрическа вълна през тавана към онези, които се намираха горе. Викове.

Електричната се завъртя към мен. Искри! Висша Епична в пълната ѝ сила, с проблясваща енергия… Чудно ли беше, че тези създания се смятаха предопределени да властват?