Брандън Сандърсън: Зарево

— Аз съм стръвта — обявих по линията, разположих се в очакване на Електричната и потърсих здрави балони в раницата. Бяха ми останали два.

— Тиа, разположи войници.

— Разбрано — неохотно произнесе тя.

Тръгнах по улицата. От старите безполезни улични лампи наблизо висяха фенери и ми даваха светлина. На нея мярнах надзъртащи през прозорците лица. Прозорците нямаха стъкла, а само старомодни дървени капаци, които изрязвахме и поставяхме там.

Убивайки Стоманеното сърце, Възмездителите в общи линии обявиха тотална война на Епичните. Някои хора избягаха от Нюкаго в страха си от възмездие — но повечето останаха, а дойдоха и други. През месеците след падането на Стоманеното сърце населението на Нюкаго почти се удвои.

Кимнах на гледащите хора. Нямаше да им нареждам да се изтеглят на безопасно място. Ние, Възмездителите, бяхме техните защитници — но някой ден тези хора трябваше сами да застанат срещу Епичните. Исках да гледат.

— Коуди, имаш ли видео връзка? — попитах по мобилния.

— Не — отвърна той. — Всеки момент би трябвало да дойде…

Тъмната сянка на коптера му мина над мен. Правоприлагането — полицейските сили на Стоманеното сърце — вече бе наше. Продължавах да не съм сигурен какво мисля за това. На няколко пъти от Правоприлагането бяха дали най-доброто от себе си, та да ме убият. Не можеш просто да подминеш нещо такова. Всъщност, те убиха Меган. Тя се беше възстановила. Почти напълно. Попипах пистолета в кобура. Беше един от нейните.

— Заемам позиция с войските — рече Ейбрахам.

— Дейвид? Някаква следа от Електричната? — попита Тиа.

— Не — отвърнах аз, свел поглед към пустата улица. Безлюден и осветен от няколко самотни лампи, градът изглеждаше почти като в дните на Стоманеното сърце. Изоставен и мрачен. Къде ли беше Електричната?

Тя може да се телепортира през стени , помислих си. Какво бих направил в нейния случай? Разполагахме с тензорите, които ни позволяваха да си проправяме път на практика през всичко, което пожелаехме. Какво бих направил, ако ги имах?

Отговорът на този въпрос беше очевиден. Щях да сляза.

Тя беше под мен.

— Слязла е в подземните улици! — казах аз и измъкнах един от останалите ми два балона с вода. — Ще се качи някъде наблизо в опит да ме изненада. Още докато го казвах, през улицата мина светкавица и от земята се материализира блестяща фигура. Метнах балона Куул-ейд и после хукнах.

Чух как балонът се пръсва и сетне чух Електричната да ругае. За момента нямаше енергийни вълни, които да опитват да ме изпържат, затова заключих, че съм я улучил.

— Ще те унищожа, човече! — кресна Електричната подире ми. — Ще те разкъсам като хартия в буря!

— Олеле — рекох, щом се добрах до една пресечка и се прикрих до стара пощенска кутия.

— Какво? — попита Тиа.

— Това наистина беше добра метафора.

Хвърлих поглед назад към Електричната. Тя крачеше по улицата и светеше от електричеството. С приближаването ѝ от нея излитаха електрически линии към земята, към близките стълбове и към сградите. Каква мощ . Такъв ли щеше да е Едмънд — благият Епичен, който захранваше Нюкаго за нас — ако не отдаваше непрестанно способностите си?

— Отказвам да повярвам — викна жената, — че убихте Стоманеното сърце!

Митоза каза същото , помислих си аз. Това беше друг Епичен, който наскоро дойде в Нюкаго. Не можеха да приемат, че един от най-могъщите сред тях — Епичен, от когото другите като Електричната се бояха — беше убит от обикновени хора. Тя изглеждаше великолепно, цялата в черно, с развяващо се наметало, от нея изскачаше електричество на проблясъци и светкавици. За съжаление, тя не ми беше потребна великолепна. Трябваше ми гневна . Неколцина от Правоприлагането се прокраднаха от близката сграда. На гърбовете си носеха автомати, а в ръцете си — балони с Куул-ейд . Посочих им една уличка. Те кимнаха и се отдръпнаха да чакат.

Време ми беше да изтормозя една Епична.

— Не убих само Стоманеното сърце! — викнах ѝ аз. — Убил съм десетки Епични. И теб ще убия!

Върху моята пощенска кутия се стовари удар енергия. Шмугнах се за прикритие зад една сграда и следващият удар попадна в земята само на сантиметри от мястото, където бях приклекнал. Като бръснах земята с ръка, нагоре по нея пробяга удар и ме разтърси. Изругах, опрял гръб о стената, и тръснах ръка. После надзърнах иззад сградата. Електричната тичаше към мен.

Страхотно! И ужасяващо .