Лиан Хърн - Възмездието

Тя ме очакваше вече в своите нощни одежди, с пуснати коси, които покриваха гърба й като втора роба, наситено черни на фона на бялата й кожа. От гледката, която представляваше, всеки път дъхът ми секваше. Каквото и да станеше с нас, никога нямаше да забравя тази пролет, която преживяхме заедно. Животът ми изглеждаше пълен с незаслужена благодат, но тази бе най-върховната.

— Манами каза, че пристигнал някакъв низвергнат, че си го пуснал вътре и си разговарял с него — в гласа й звучеше потресът, който бе изживяла и личната й прислужница.

— Да, казва се Джо-Ан. Срещнах го в Ямагата — съблякох се, сложих си нощната роба и седнах срещу нея, опирайки колене о нейните.

Очите й потърсиха лицето ми.

— Изглеждаш изтощен. Ела и си легни.

— Така и ще направя. Трябва да се опитаме да поспим няколко часа. Поемаме на път призори. Воините на Отори са обградили храма; затова трябва да прехвърлим планината.

— Низвергнатият ли ти донесе тази вест?

— Рискувал е живота си, за да дойде да ми го съобщи.

— Защо? Откъде го познаваш?

— Помниш ли деня, в който пристигнахме тук с владетеля Шигеру?

Каеде се усмихна:

— Никога няма да го забравя.

— Предишната нощ аз се изкачих в крепостта и сложих край на страданията на затворниците, увесени върху стените. Те бяха от Скритите… чувала ли си за тях?

Каеде кимна:

— Шизука ми разказа малко за тях. Били измъчвани по същия начин от хората на Ногучи.

— Единият от мъжете, които убих, беше братът на Джо-Ан. Джо-Ан ме видя, когато излязох от рова, и помисли, че съм ангел.

— Ангелът на Ямагата! — произнесе Каеде бавно. — Когато се върнахме същата нощ, целият град говореше за него.

— Оттогава съм го срещал няколко пъти… сякаш съдбите ни са преплетени по някакъв начин. Миналата година ми помогна да стигна дотук. Ако не беше Джо-Ан, щях да загина в снега. По пътя ме отведе да видя една свята жена и тя каза някои неща за живота ми…

Не бях разказал на никого, дори и на Макото, дори и на Мацуда, за думите на пророчицата, но сега пожелах да ги споделя с Каеде. Прошепнах й някои от тях — че в мен е смесена кръвта на три рода, че съм роден сред Скритите, но че собственият ми живот вече не ми принадлежи, че ми е отредено да управлявам от море до море, когато Земята предостави онова, което Небето желае. Бях си повтарял тези думи отново и отново и както вече съм споменавал, понякога им вярвах, а понякога — не. Казах й, че мирът ще ни бъде донесен от пет битки — четири победни и една загубена, но не й казах какво бе предсказала светицата за собствения ми син — че ще умра от неговата ръка. Реших, че за нея това ще е твърде ужасно бреме, но истината бе, че не желаех да говоря за нещо друго, което бях скрил от нея — че жена от Племето, дъщерята на Муто Кенджи, носеше моето дете.

— Ти си роден сред Скритите? — повтори тя предпазливо. — Но Племето те е изискало заради потеклото на баща ти. Шизука се опита да ми го обясни…

— Когато дойде за първи път в къщата на Шигеру, Муто Кенджи ни разкри, че баща ми е бил Кикута, от Племето. За разлика от Шигеру обаче той не е знаел, че освен това баща ми е бил наполовина Отори — вече бях показал на Каеде документите, които го потвърждаваха. Бащата на Шигеру — Отори Шигемори — бе мой дядо.

— А майка ти? — попита тя тихо. — Ако смяташ, че можеш да ми кажеш…

— Майка ми бе една от Скритите. Аз бях отгледан сред тях. Семейството ми бе изклано в едно далечно селце — Мино, от хората на Ийда, които щяха да убият и мен, ако Шигеру не ме беше спасил — замълчах за миг и после изрекох онова, за което не бях допускал, че ще изплува дори в мислите ми. — Имах две сестри, малки момичета. Мисля, че и те са били убити. Бяха на девет и на седем години.

— Колко ужасно! — възкликна Каеде. — И мен вечно ме е страх за сестрите ми. Надявам се, че когато пристигнем в Маруяма, ще можем да пратим да ги доведат при нас. Дано засега да са в безопасност.

Останах безмълвен, замислен за Мино, където всички се бяхме чувствали тъй защитени.

— Колко странен е бил животът ти — продължи Каеде. — Когато те срещнах за първи път, почувствах, че криеш всичко. Наблюдавах те как си отиваш, сякаш потъваш в мрака на някакво тайно място. Исках да те последвам там. Исках да науча всичко за теб.

— Ще ти го разкажа, но нека сега да си легнем и да отдъхнем.

Каеде отгърна топлата завивка и двамата се сгушихме в постелята. Взех я в обятията си, разхлабвайки робите и на двамата, за да мога да чувствам кожата й до своята. Тя викна на Манами да угаси лампите. След миг стъпките на жената заглъхнаха, но мирисът на дим и масло продължаваше да се долавя в стаята.