Лиан Хърн - Възмездието

Кахей го потупа по рамото.

— Иди и се сбогувай с баща си. И донеси меча му. Сега трябва да стане твой. Когато сражението приключи, ще го отнесем в Маруяма и ще го погребем с почести.

„Ето такова възпитание трябваше да имам“, помислих си, проследявайки с поглед Хироши, който се върна, стиснал меча, дълъг почти колкото него. Мама ме беше учила единствено да не късам щипците на раците, да не наранявам нито едно живо същество, а това момче от раждането му е било обучавано да няма страх от смъртта или жестокостта. Знаех, че Кахей одобрява смелостта му — той самият бе възпитан според същия кодекс. Е, ако след цялото това обучение при Племето все още не бях станал безпощаден, едва ли някога щях да се превъзпитам. Щеше да ми се наложи да се преструвам.

— Откраднали са всичките ни коне! — възкликна Хироши, докато подминавахме празните конюшни. Отново трепереше, но от гняв, помислих си аз, вече не от страх.

— Ще ги върнем, че и повече — обеща му Кахей. — Върви с Джиро и се пази!

— Отведи го при жените и кажете на Манами да го наглежда — наредих на Джиро, поех от него Шън и отново се метнах на седлото.

— Не искам никой да ме наглежда — обяви момчето, когато Кахей го вдигна, за да го сложи върху седлото до Джиро. — Искам да се бия заедно с вас.

— Гледай с този меч да не убиеш някого по погрешка — каза Кахей през смях. — Ние сме ти приятели, не забравяй!

— Нападението трябва да е било съвсем внезапно — рекох на Макото, след като му разказах накратко каквото бяхме научили. — В стражницата почти нямаше хора.

— Или може би в Маруяма са го очаквали и са изтеглили всичките си налични воини, за да устроят засада или да атакуват на по-подходящ терен — отвърна той. — Познаваш ли района от тук до града?

— Никога не съм бил по тези места.

— А съпругата ти?

Поклатих глава.

— Тогава по-добре върни онова момче. Само то може да ни е водач.

Кахей викна след Джиро, който се отдалечаваше с Хироши. Момчето засия от въодушевление и показа удивителни познания за терена и укреплението на града. Маруяма беше крепост на хълм; по склоновете и в подножието му бе разположен значителен по размери град. Малка бързоструйна река снабдяваше града с вода и захранваше мрежа от канали, в които изобилстваше от риба; крепостта разполагаше със собствени извори. Външните стени на града в миналото са били поддържани в добро състояние и са можели да бъдат бранени безкрай, но след смъртта на владетелката Маруяма и повсеместния смут, последвал падането на Ийда, никой повече не ги бе възстановил и стражите там бяха малцина. В резултат градът бе разделен между тези, които подкрепяха Сугита и неговата избраница Каеде, и другите, които смятаха, че е по-разумно да се снишат пред вятъра на съдбата и да приемат управлението на Ийда Нариаки и съпругата му, чиито претенции също имаха своите законни основания.

— Къде е сега чичо ти? — попитах Хироши.

— Чака малко преди града с всичките си хора. Не искаше да се отдалечава много, за да не го превземат зад гърба му.

— Ще се оттегли ли в самия град?

Момчето присви очи като възрастен.

— Само в случай на крайна нужда, след което ще трябва да отстъпи и в самата крепост, защото градът повече не може да бъде отбраняван. Почти не разполагаме с храна; миналата година бурите унищожиха голяма част от реколтата, а зимата бе необичайно тежка. Не бихме издържали продължителна обсада.

— Къде би се сражавал чичо ти, ако можеше да избира?

— Този път прекосява река Асагава недалеч от градските порти. Там има брод; почти винаги е плитък, но понякога става пълноводен. За да стигне до него, пътят се спуска в дълбока клисура и после се изкачва отново. Следва малка равнинна местност с удобен склон. Татко ме учеше, че там може да се задържи настъпваща армия. А с достатъчно хора можеш да ги обходиш по фланговете и да ги притиснеш в клисурата.

— Браво, ти си бил отличен стратег — похвали го Кахей. — Ще те вземам с мен на всичките си сражения!

— Ама аз познавам само този район — заоправдава се Хироши с внезапна свенливост. — Но татко ме е учил, че по време на война преди всичко трябва да се опознае теренът.

— Баща ти сега би се гордял с теб — рекох. Най-добрият план за нас, изглежда, щеше да е да продължим бързо напред и да се надяваме да приклещим армията в дефилето. Дори и Сугита да се бе оттеглил в града, бихме могли да изненадаме атакуващата армия в гръб. Имах още един въпрос към момчето: — Каза, че е възможно една армия да бъде обходена по фланговете и притисната в клисурата. Значи до равнината има и друг път?