Лиан Хърн - Възмездието

Беше ден, в който хем грееше слънце, хем валеше. Внезапно върху тъмен сив облак се открои дъга; миг-два слънцето продължи да грее дръзко; сипеха се сребърни капки дъжд. После небето бе забулено от облаци, слънчевите лъчи угаснаха, дъгата изчезна, а дъждът стана студен и пронизващ.

Бракът на владетелката Маруяма целял да подобри отношенията между клановете Сейшуу и Тохан. Избраният за нея съпруг бил от рода Тохан и се явявал роднина както на Ийда, така и на фамилията Ногучи. Бил много по-възрастен, с предишен брак и с вече пораснали деца. Благоразумието на един съюз чрез подобен обременяващ брак по онова време се поставяло под въпрос, и то не само от Наоми, която, макар и едва на шестнайсет, била отгледана и възпитана в традициите на Маруяма да мисли и да говори от свое име. При все това кланът държал на този съюз и той бил уреден. Докато владетелката Маруяма била жива, доведените деца й създавали редица проблеми. След смъртта на съпруга й те оспорили собствеността на владението — безуспешно. Единствената дъщеря била омъжена за братовчед на Ийда Садаму — Ийда Нариаки, който, както научихме междувременно, бил оцелял от клането в Инуяма и избягал в Западната провинция, откъдето понастоящем, изглежда, възнамерявал да възобнови претенциите си за владението. Владетелите от клана Сейшуу били разделени. Маруяма неизменно се наследявала по женска линия, но била последната собственост, която се придържала към една традиция, накърняваща достойнството на воинската класа. Нариаки бил осиновен от своя тъст преди брака на владетелката Маруяма и за мнозина бил единственият законен претендент за имота на своята съпруга.

Наоми била привързана към своя съпруг и скърбяла искрено, когато четири години по-късно той починал, оставяйки я с малка дъщеря и невръстен син. Била твърдо решена дъщеря й да наследи имението й. Синът й починал при загадъчни обстоятелства, по думите на някои — от отрова, а в годините след битката при Яегахара овдовялата Наоми привлякла вниманието на самия Ийда Садаму.

— Но тогава тя вече е познавала Шигеру — намесих се аз. Щеше ми се да знаех къде и как се бяха срещнали. — И сега ти си нейната наследница.

Майката на Каеде бе братовчедка на владетелката Маруяма и Каеде бе най-близката жива роднина по женска линия на предишната господарка на клана, тъй като Марико — дъщерята на владетелката Маруяма, бе загинала заедно с майка си в реката при Инуяма.

— Ако ми позволят да получа наследството си — отвърна Каеде. — В края на миналата година ме посети нейният главен васал Сугита Харуки. Тогава той се закле, че кланът в Маруяма ще ме подкрепи, но Нариаки може вече да се е разположил там.

— Тогава ние ще го изгоним.

Сутринта на шестия ден стигнахме до границата на владението. Кахей нареди на хората си да спрат на няколкостотин крачки преди нея и аз препуснах напред, за да се присъединя към него.

— Надявах се брат ми вече да ни е пресрещнал — рече той тихо.

И аз се бях надявал на същото. Мийоши Гемба бе пратен в Маруяма преди сватбата ми с Каеде със задачата да предаде вестта за нашето неминуемо пристигане. Оттогава нямахме вести от него. Освен че се тревожех за безопасността му, исках, преди да навлезем в областта, да разполагам с някаква информация за положението в нея, както и за местонахождението на Ийда Нариаки и за отношението на града към нас.

Бариерата се намираше на един кръстопът. Граничният пост бе потънал в тишина, а пътищата във всички посоки бяха пусти. Амано взе Джиро и двамата препуснаха на юг. Когато се върнаха, Амано викаше:

— Оттук е преминала голяма армия… Забелязахме следи от много копита и цели камари от конски изпражнения.

— В посока към владението?

— Да.

Кахей се приближи до граничния пост и извика:

— Има ли някой там? Владетелят Отори Такео води съпругата си господарката Ширакава Каеде, пряка наследница на владетелката Маруяма Наоми…

Откъм дървената постройка не последва отговор. От невидимо огнище се виеше тънка струйка дим. Не долавях никакъв звук освен шума от собствената ми армия, спряла зад мен, тропота на неспокойни коне и дишането на хиляда мъже. Побиха ме тръпки. Очаквах всеки миг да чуя свистене и потракване на стрели.

Препуснах с Шън към Кахей:

— Нека огледаме.

Той се взря в мен, но вече се беше отказал да ме убеждава да стоя назад. Двамата скочихме от седлата, викнахме на Джиро да поеме юздите на конете и извадихме мечове.

Самата бариера бе съборена на земята и строшена от щурма на множество мъже и коне, които я бяха стъпкали. Мястото бе обгърнато от особена тишина. Внезапно откъм гората се разнесоха стряскащо пронизителни трели на коприварче. На места небето бе забулено с големи сиви облаци, но дъждът за пореден път бе спрял и вятърът от запад бе лек.