Лиан Хърн - Възмездието

— Ще разбера каквото мога за действията на Араи, за числеността на хората му и за областите, които се намират под негов контрол.

— Положението тук е плачевно — рече Каеде. — Всеки може да завземе това място.

— Смяташ ли че трябва да го сторим? — тази мисъл вече ми бе хрумнала, когато бях чул думите на Нива при портите. Аз също загребах вода от ваната, изплакнах се и се облякох.

— Можем ли да си позволим да оставим тук един гарнизон?

— Не. Според мен проблемът на Араи отчасти се състои в това, че е завзел твърде много земя за прекалено кратко време. Разпръснал е силите си на твърде голяма площ.

— Съгласна съм — рече Каеде, докато загръщаше робата си и връзваше пояса си. — Трябва да укрепим положението си в Маруяма и да си осигурим продоволствия. Ако земята там е занемарена както тук или както беше в родното ми имение, стигнем ли, ще ни бъде трудно да осигурим храна на хората си. Преди да бъдем воини, ще ни се наложи да станем земеделци.

Взрях се в нея. Косите й бяха мокри, лицето й излъчваше особена мекота и нежност след скорошния любовен акт. Никога не бях виждал толкова красиво създание, но зад всичко това се криеше мисъл, остра като меч.

Тя плъзна вратата встрани, обу сандалите си и коленичи.

— Лека нощ, господарю Такео — рече със сладък и свенлив глас, твърде различен от нейния собствен, изправи се гъвкаво и се отдалечи, полюлявайки бедра под тънката мокра роба.

Макото, който седеше отвън, я изпрати с поглед и странно изражение — може би на неодобрение или на ревност.

— Изкъпи се — рекох му, — макар че водата е почти студена. После трябва да отидем при Нива.

Кахей се върна да яде с нас. Възрастната жена помогна на Нива да сервира вечерята. Стори ми се, че за миг я видях да се подсмихва, докато поставяше подноса пред мен, но не вдигнах очи. Толкова бях изгладнял, че с мъка се удържах да не се нахвърля върху храната и да почна да я тъпча с шепи в устата си. Трапезата далеч не беше изобилна. По-късно жените се върнаха с чай и вино, след което ни оставиха сами. Завиждах им, че щяха да спят тъй близо до Каеде.

Виното отвърза езика на Нива, макар че не оправи настроението му, даже напротив — засили меланхолията му, която на моменти го докарваше до сълзи. Той бе приел града от Араи, смятайки, че ще стане дом за неговите синове и внуци. Сега вече бе загубил едните и никога нямаше да се сдобие с другите. В съзнанието му неговите момчета дори не бяха загинали достойно на бойното поле, а бяха позорно убити от някакво същество, което трудно можеше да се нарече човек.

— Не разбирам как си успял да го надвиеш — рече той, като ме измери с почти презрителен поглед. — Без да те засягам, но синовете ми бяха два пъти по-едри от теб, по-възрастни и по-опитни — той отпи голяма глътка и после продължи: — Пак така не ми стана ясно как си успял да убиеш Ийда. След като изчезна, за теб плъзна слух, че във вените ти течала странна кръв, която ти давала особена сила. Това да не е някакво магьосничество?

Усетих как Кахей до мен се напрегна. Като всеки воин той тутакси се засегна от предположението за магия. Не смятах, че Нива нарочно се държи оскърбително; според мен той бе твърде потиснат от скръб, за да си дава сметка, какво говори. Не му отвърнах. Той продължи да ме изучава, но аз не срещах погледа му. Почваше да ми се спи неудържимо; клепачите ми се затваряха, зъбите ми тръпнеха.

— Много слухове плъзнаха тогава — продължи Нива. — Изчезването ти беше голям удар за Араи. Той го прие много лично. Смяташе, че има някакъв заговор срещу него. От дълги години си имаше любовница… Муто Шизука. Ти познаваш ли я?

— Тя беше прислужница на съпругата ми — отвърнах, без да споменавам, че освен това е и моя братовчедка. — Беше пратена при нея лично от владетеля Араи.

— Оказа се, че била от Племето. И през всичкото това време Араи го знаел, ама не си давал сметка, какво означавало. Когато ти изчезна — явно за да се присъединиш към Племето, или поне така говореха всички, — това стана причина за какви ли не предположения… — Нива млъкна, а погледът му стана особено подозрителен. — Но вероятно знаеш тия работи по-добре от мен.

— Разбрах, че владетелят Араи възнамерявал да се опълчи срещу Племето — рекох предпазливо. — Но не съм чул какъв е резултатът.

— Не особено успешен. Някои от васалите му — аз не бях между тях! — го посъветвали да действа в съюз с Племето, както правел Ийда. Според тях най-добрият начин да ги контролираш бил да им плащаш. На Араи обаче това не му хареса — първо, не можеше да си го позволи, а и не му е в природата. Той държи нещата да са ясни и уредени, а и не търпи да го правят на глупак. Смяташе, че Муто Шизука, Племето и дори ти сте го измамили по някакъв начин.