Лиан Хърн - Възмездието

Кахей ни очакваше пред развалините на главните порти. Наредих му да остане с хората, докато вляза в града, съпроводен от Макото, Джиро и малък охранителен отряд. Намерението ми го изпълни с тревога.

— По-добре да отида аз, в случай че има някакъв капан — предложи той.

Аз обаче не смятах, че това полуразрушено място представлява някаква опасност; освен това чувствах, че е по-разумно да се срещна лично с управителя на Араи, все едно очаквах неговото приятелство и съдействие. Едва ли би посмял да ми откаже помощ в очите, но ако решеше, че се страхувам от него, сигурно нямаше да се поколебае да ме отреже.

Както бе казал Кахей, крепост нямаше, но в центъра на града върху едно възвишение се издигаше голяма дървена резиденция, чиито стени и порти бяха поправени наскоро. Самата къща изглеждаше запусната, но относително незасегната от разрушенията. Когато се приближихме, портите се отвориха и от тях излезе мъж на средна възраст, следван от малка група въоръжени мъже.

Познах го незабавно. Той се биеше на страната на Араи, когато западната армия навлезе в Инуяма, и го бе съпровождал в пътуването му до Тераяма. При последната ми среща с Араи беше сред присъстващите. Казваше се Нива, припомних си аз. Нима неговите синове бяха убити от Джин-Емон? Лицето му носеше белезите на старостта и пресните следи от наскоро преживяна скръб.

Дръпнах юздите на дорестия кон и обявих с висок глас:

— Аз съм Отори Такео, син на Шигеру и внук на Шигемори. Не възнамерявам да сторя зло на хората ви. Двамата със съпругата ми Ширакава Каеде се придвижваме с армията си към нейното владение Маруяма. Моля ви за помощ, нуждаем се от храна и подслон за една нощ.

— Помня те добре — отвърна той. — Мина време от последната ни среща. Аз съм Нива Джункей. Управлявам тези земи по заповед на владетеля Араи. Търсиш ли съюз с него?

— Бих го сторил с най-голямо удоволствие — рекох. — Веднага щом обезпеча владението на съпругата си, ще се отправя към Инуяма, за да засвидетелствам почитта си към него.

— Май доста неща са се променили в живота ти — рече той. — Предполагам, че съм ти длъжник; вятърът довя вестта, че си убил Джин-Емон и разбойниците му.

— Истина е, че Джин-Емон и всичките му хора са мъртви — казах. — Връщаме главите на воините за подобаващо погребение. Ще ми се да бяхме пристигнали по-рано, за да ви спестим мъката.

Той кимна, стиснал устни тъй плътно, че изглеждаха като тънка черна линия, но не каза нито дума за синовете си.

— Бъди мой гост — рече, опитвайки се да придаде малко жизненост на вялия си глас. — Добре сте дошли. Постройката на клана е отворена за хората ти — повредена е, но покривът си е на място. Останалите могат да лагеруват край града. Ще ви предоставим каквото можем за храна. Моля те, доведи съпругата си в моя дом — жените от семейството ми ще се погрижат за нея. Ти и стражите ти, разбира се, също ще отседнете у нас — той млъкна за момент и после добави горчиво, изоставяйки официалностите: — Осъзнавам, че ти предлагам само онова, което иначе би си взел сам. Заповедта на владетеля Араи е да бъдеш задържан. Но аз не успях да защитя този район от една банда разбойници. Каква надежда бих имал срещу армия с числеността на твоята?

— Признателен съм! — реших да не обръщам внимание на тона му, отдавайки го на скръбта. Но се почудих от оскъдното наличие на войници и продоволствия, очевидната беззащитност на града, от наглостта на разбойниците. Араи вероятно едва удържаше тази провинция; задачата да се справи с останките от войската на Тохан сигурно поглъщаше всичките му сили и средства.

Нива ни предостави чували с просо и ориз, сушена риба и соев пастет, които бяха разпределени между хората наред с даровете на земеделците. В знак на благодарност гражданите приветстваха армията и според възможностите си предоставиха храна и подслон на хората. Бяха разпънати шатри и запалени огньове; конете бяха нахранени и напоени. Съпровождан от Макото, Амано и Джиро, обиколих редиците, наполовина ужасѐн от собственото си невежество и неопитност, наполовина удивен, че въпреки това хората ми бяха настанени за първата нощ от нашия поход. Разговарях със стражите, поставени от Кахей, и после с Джо-Ан и низвергнатите, които се бяха скупчили недалеч от тях. Помежду им, изглежда, бе възникнал неловък съюз.

Бях склонен и аз да остана на пост през цялата нощ — щях да чуя всяка приближаваща се армия дълго преди всеки друг, — но Макото ме убеди да се върна и да си почина поне за няколко часа. Джиро отведе Шън и дорестия кон в конюшните на Нива, а ние се отправихме към жилището му.