Лиан Хърн - Възмездието

— Никога не съм имал подобни намерения — рекох. — Но сега разбирам как може да са му изглеждали моите действия. Дължа му извинение. Веднага щом се установим в Маруяма, ще отида при него. Сега в Инуяма ли е?

— Прекара зимата там. Възнамеряваше да се върне в Кумамото и да смаже последните остатъци от съпротивата в крепостния град, да се придвижи на изток, да присъедини някогашните земи на Ногучи и тогава да организира действията си срещу Племето, почвайки от Инуяма — той сипа още вино на всички и гаврътна наведнъж пълна чаша. — Само че то е като да изкорениш сладък картоф — под земята има много повече, отколкото предполагаш, и колкото и внимателно да го вадиш, остават късчета, които покълват отново. Аз поразчистих някои членове тук; един от тях държеше пивоварната, друг беше дребен търговец и лихвар. Но всичко, до което се добрах, бяха двама-трима старци — чучела, нищо повече. Погълнаха отрова, преди да успея да измъкна каквото и да било от тях; останалите изчезнаха — той вдигна чашата с вино и се втренчи мрачно в нея. — Това ще раздвои Араи — рече накрая. — Той може да се справи с поддръжниците на Тохан, те са обикновен враг, ясен и открит, а и след смъртта на Ийда повечето загубиха куража си. Но в същото време да се опитваш да изтръгнеш от корен този скрит враг… Поставил си е непосилна задача и освен това почва да изчерпва средствата и възможностите си — изглежда, внезапно осъзна смисъла на изреченото и продължи припряно: — Не че не съм му предан. Дал съм клетва да му служа и ще устоя на думата си. Но все пак заплатих за нея с живота на синовете си.

Ние всички сведохме глави и тихо изрекохме съболезнованията си. Кахей каза:

— Става късно. Трябва да поспим малко, ще поемаме отново на път призори.

— Разбира се — Нива се изправи тромаво на крака и плесна с ръце.

Почти веднага се появи възрастната жена с лампа в ръка и ни поведе към определената за нас стая. Постелите вече бяха приготвени на пода. Аз отидох до нужника и после влязох в градината да проясня малко главата си от изпитото вино. Градът бе обгърнат от тишина. Имах чувството, че чувам дишането на хората си, потънали в дълбок сън. Откъм дърветата около храма се обади кукумявка, а в далечината се разнесе лай на куче. Изпъкналата луна на четвъртия месец бе увиснала ниско в небето; тънки рехави облаци прекосяваха незапълнения й диск. Небето беше забулено и се виждаха само най-ярките звезди. Замислих се над думите на Нива. Беше прав — изглеждаше почти невъзможно да се разкрие изкусната мрежа, която Племето бе разпънало в Трите провинции. Но Шигеру бе успял да го стори, а аз разполагах с архива му.

Върнах се в стаята. Макото вече спеше. Кахей разговаряше с двама от хората си, които бяха дошли да ни пазят. Каза ми, че е пратил други двама да охраняват помещението, където спеше Каеде. Аз си легнах, съжалих, че не е до мен, и за момент помислих дали да не пратя да я повикат, след което съм потънал в дълбоката река на съня.

През следващите няколко дни походът ни към Маруяма продължи без непредвидени събития. Вестта за смъртта на Джин-Емон и за унищожаването на бандата му ни бе изпреварила и заради нея хората ни посрещаха радушно. Движехме се бързо, с кратки нощи и дълги дни, възползвайки се докрай от благоприятното време преди началото на лелеяните дъждове.

Докато пътувахме, Каеде се опита да ме въведе в заплетените взаимоотношения, определящи обстановката във владението, което предстоеше да стане нейна собственост. Шигеру вече ми бе разказал част от неговата история, но не знаех почти нищо за сложната плетеница от бракове, осиновявания, случаи на смърт, някои от които можеха да се окажат убийства, ревност и интриги. Всичко това за пореден път ме изпълни с удивление, породено от силата на Маруяма Наоми — жената, която Шигеру бе обичал, която бе успяла да оцелее и да управлява като пълноправен владетел. Накара ме още по-горчиво да съжаля за нейната смърт, както и за неговата, и засили решимостта ми да продължа тяхното дело, целящо възцаряването на мир и справедливост.

— Двете с владетелката Маруяма поговорихме малко по време на едно такова пътуване — каза Каеде. — Но тогава яздехме в обратната посока, движехме се към Цувано, където те срещнахме. Тя ми каза, че жените трябва да прикриват своята сила и да се оставят да бъдат носени в паланкин, за да не бъдат смазани от могъщи военачалници и воини. Но ето аз яздя редом с теб, на Раку, на свобода. Никога повече няма да се кача в паланкин.