Лиан Хърн - Възмездието

— Трябва да сте на кон, владетелю Такео — каза Мийоши и ми даде своя — черен на цвят и представителен, — който ми напомни за Аои.

Яхнах го и прекосих моста, за да разговарям с хората от другата страна, което ги накара да избухнат във възторжени викове, след което поех обратно с Ендо. Когато приветствените възгласи стихнаха, долових глухия звук от приближаващата се армия на Араи — тропот на коне и хора.

Появиха се в долината — поток от мравки в далечината — с разветите флагове на Кумамото и Сейшуу. Щом приближиха, разпознах Араи, който яздеше начело — дорест кон, шлем с еленови рога, броня с червени ширити.

Наведох се към Кенджи:

— Трябва да отида да го посрещна.

Той хвърли поглед към отсрещния бряг на реката и се навъси.

— Нещо не е наред — рече тихо.

— Какво?

— Не знам. Бъди нащрек и не преминавай моста.

Докато пришпорвах леко черния кон напред, Ендо каза:

— Аз съм главният васал на клана Отори. Позволете да отнеса на владетеля Араи вестта, че сме се предали и сме под ваше командване.

— Добре. Кажи му да разположи армията си на лагер на отсрещния бряг на реката и го доведи в града. После вече ще можем да наложим мир без повече кръвопролития и за двете страни.

Ендо пое по моста; Араи спря от другата страна и зачака. Ендо бе стигнал почти до средата, когато Араи вдигна ръка, в която държеше черното ветрило на войната.

Настъпи миг тишина. Зенко до мен извика:

— Те зареждат лъковете си!

Бойното ветрило се устреми надолу.

Макар че се случваше буквално пред очите ми, не можех да повярвам на онова, което виждах. В продължение на няколко мига се взирах изумено, когато стрелите се посипаха върху воините. Ендо се строполи тутакси, а мъжете на брега, невъоръжени и неподготвени, бяха повалени като дивеч под ударите на безпощаден ловец.

— Видя ли — рече Кенджи, вадейки меча си. — Ето какво не е наред.

Веднъж преди време бях предаден по същия начин, но тогава бе от самия Кенджи и от Племето. А това предателство бе извършено от военачалник, комуто се бях заклел във вярност. Затова ли бях убил Джо-Ан? Гняв и възмущение замъглиха погледа ми. Бях превзел непревземаемата крепост, бях запазил моста невредим, бях омиротворил хората. Бях поднесъл Хаги, моя град, на Араи на тепсия, а с него и Трите провинции.

В далечината виеха кучета. Звучаха като собствената ми душа.

Араи пое с коня си по моста и спря на средата. Видя ме и свали шлема си. Беше подигравателен жест. Толкова бе уверен в собствената си сила, в победата.

— Благодаря ти, Отори — викна той. — Свърши добра работа. Сега ще се предадеш ли, или ще се бием?

— Може и да властваш над Трите провинции — викнах в отговор. — Но лъжата ти ще се помни дълго след смъртта ти — бях наясно, че ми предстои последната битка, и както знаех, че ще се случи, тя щеше да е срещу Араи. Просто не предполагах, че ще е толкова скоро.

— Няма да има оцелял, който да разкаже за нея — изсмя се той в отговор. — Защото сега възнамерявам да унищожа Отори веднъж завинаги.

Аз се приведох, грабнах Зенко и го издърпах на коня пред себе си. Извадих късия си меч и го опрях във врата му.

— Двамата ти синове са при мен. Ще ги обречеш ли на смърт? Кълна ти се, че ще убия Зенко сега, а веднага след него и Таку, преди да успееш да ме достигнеш. Отмени атаката си!

Изражението му се промени, лицето му пребледня. Таку стоеше неподвижен до Кенджи. Зенко също не помръдваше. Двете момчета бяха вперили поглед в баща си, когото не бяха виждали от години.

После чертите на Араи възвърнаха суровостта си и той се изсмя.

— Познавам те, Такео. Знам слабостта ти. Ти не си възпитан като воин; хайде да видим дали ще посмееш да убиеш едно дете.

Трябваше да реагирам незабавно и безмилостно, но не го сторих. Поколебах се. Араи се засмя отново.

— Пусни го! — извика той. — Зенко! Ела тук при мен!

Фумио извика с нисък и ясен глас:

— Такео, да го застрелям ли?

Не помня да съм отговорил. Не помня как съм пуснал Зенко. Чух глухия гърмеж от пушката и видях как Араи се сви на седлото, когато топчето го уцели, прониквайки в бронята над сърцето. Откъм мъжете около него се разнесе вик на ярост и ужас, конят му се вдигна на задните си крака и наоколо настъпи суматоха, Зенко изкрещя, но всички тези звуци бяха нищо в сравнение с рева, който ги последва, когато светът под нозете на коня ми се разцепи.

Кленовете на отсрещния бряг се издигнаха почти грациозно и се устремиха надолу по склона на хълма. Пътьом подбраха армията на Араи, оваляха ги в камъни и пръст и ги изтърколиха в реката.