Лиан Хърн - Възмездието

Току-що си бяха направили чай, тъй че ние им го изпихме, докато чакахме зазоряването. Небето постепенно изсветля. Между него и водата нямаше рязка граница; бяха се слели в една обща искряща повърхност. Когато прозвучаха сигналните раковини, косите на тила ми настръхнаха. В отговор от брега залаяха кучета.

Чух как обитателите на резиденцията внезапно се раздвижиха — разнесоха се топуркане на нозе, макар и още не трескаво, викове на изненада, но все още не на тревога. Капаците на прозорците се отвориха, а вратите се плъзнаха встрани. Навън се втурнаха група стражи, следвани от Шоичи и Масахиро, все още в нощните си одежди, но с мечове в ръце.

Вдигнал Джато, тръгнах към тях с виещата се около мен мъгла и те замръзнаха намясто. Зад гърба ми се появяваха първите кораби; над водата прозвучаха сигналните раковини и звукът им отекна над залива.

Масахиро отстъпи пребледнял.

— Шигеру? — ахна той.

По-големият му брат онемя. Виждаха човека, когото се бяха опитали да убият; виждаха меча на Отори в ръката му и бяха обзети от ужас. Изрекох на висок глас:

— Аз съм Отори Такео, внук на Шигемори, племенник и осиновен син на Шигеру. Обвинявам ви за смъртта на законния наследник на клана Отори. Вие изпратихте Шинтаро да го убие и след като опитът ви се провали, влязохте в заговор с Ийда Садаму, за да го унищожите. Ийда вече заплати с живота си, сега е ваш ред! — давах си сметка, че Кенджи стои зад мен с изваден меч в ръка, и се надявах, че Таку още е невидим. Не откъсвах очи от мъжете пред мен.

Шоичи се опита да си възвърне самообладанието:

— Осиновяването ти беше незаконно. Нямаш основание да претендираш за кръвно родство с Отори, нито имаш право да носиш този меч. Ние не те признаваме! — после викна на васалите: — Посечете ги!

Джато сякаш потрепери в ръцете ми и оживя. Бях готов да посрещна атаката, но никой не помръдна. Видях как изражението на Шоичи се промени, когато осъзна, че ще трябва да се бие с мен лично.

— Нямам никакво желание да разбивам клана. Искам само главите ви — реших, че съм ги предупредил достатъчно.

Усещах, че Джато е жаден за кръв. Сякаш духът на Шигеру ме бе обладал и щеше да се бие за собственото си отмъщение.

Шоичи бе по-близо и както знаех — по-добрият с меча. Щях да се отърва първо от него. Чичовците на Шигеру навремето са били добри бойци, но вече бяха възрастни — прехвърлили петдесетте — и не носеха брони. Аз бях във върхова форма, бърз и жилав, кален в трудности и битки. Убих Шоичи с удар във врата, който го разсече по диагонал. Масахиро се опита да ме нападне в гръб, но Кенджи парира удара му и когато се извъртях, за да посрещна другия си противник, видях как лицето му се изкриви от страх. Изтиках го към стената. Той отбягваше всеки удар, като се извиваше, отдръпваше се и парираше, но се отбраняваше обезсърчен. За последен път призова хората си, но отново никой не помръдна.

Първите кораби вече наближаваха брега. Масахиро погледна зад себе си, после се обърна отново към мен и видя как Джато се стоварва отгоре му. Отдръпна се трескаво, приведе се рязко и полетя през стената.

Бесен, че бе избягнал удара ми, вече се готвех да скоча след него, когато синът му Йошитоми, моят стар враг от тренировъчната зала, изтича от резиденцията, следван от неколцина свои братя и братовчеди. Никой от тях не беше на повече от двайсет години.

— Аз ще те победя, магьоснико! — изкрещя Йошитоми. — Хайде да видим дали можеш да се биеш като воин!

Бях изпаднал в почти свръхестествено състояние, а Джато вече бе разярен и вкусил кръв. Движеше се шеметно, почти невидим за човешко око. Когато ме превъзхождаха по численост, Кенджи се биеше редом с мен. Съжалявах, че толкова млади мъже трябваше да умрат, но в същото време бях доволен, че и те заплащат за предателството на бащите си. Когато успях отново да насоча вниманието си към Масахиро, видях, че е изплувал на повърхността близо до малка лодка пред редицата кораби. Оказа се лодката на Рьома. Младият рибар сграбчи баща си за косите, изтегли го нагоре и преряза гърлото му с един от ножовете, които местните използваха за кормене на риба. Каквито и да бяха греховете на Масахиро, смъртта му бе далеч по-ужасна от онази, която бих могъл да му замисля — беше убит от ръката на собствения си син, докато се опитваше да избяга, обзет от паника.

Обърнах се, за да се изправя лице в лице с тълпата от васали.

— Разполагам с огромна армия там на корабите и съм в съюз с владетеля Араи. Нямам разпра с никого от вас. Може да си отнемете живота, може да ми служите или да се биете с мен един по един. Аз изпълних своя дълг към владетеля Шигеру и сторих онова, което ми бе наредил — все още чувствах присъствието на духа му в себе си.