Лиан Хърн - Възмездието

Кучето зави в нов пристъп на страх. Каеде имаше чувството, че за миг настъпи пълен покой, и после, когато се опита да извика, докато Мурита пристъпваше към Кондо, а Кондо изваждаше меча си, сякаш целият свят изстена и се издигна. Верандата се извиси във въздуха, дърветата полетяха и после се сгромолясаха, къщата зад нея се разтресе и се разцепи. Сега вече лаеха и други кучета, лаеха като обезумели. Птицата в клетка изпищя ужасена. Въздухът се изпълни с прах. От срутените постройки се носеха писъците на жените и пукот на незабавно лумнал пожар.

Верандата падна с трясък, който разтърси тялото й. Подът се наклони назад към къщата, покривът над нея се разцепваше. Очите й се изпълниха с частици прах и слама. За момент си помисли, че е затисната, после видя, че може да се изкатери, и запълзя нагоре по странния наклон, който бе добила верандата. Над ръба като в сън видя как Шизука измъква ръце от въжетата, ритва единия от стражите в слабините, измъква му меча и го стоварва върху врата му. Ударът, който Кондо бе нанесъл на Мурита, почти го бе разсякъл на две.

Фудживара лежеше зад Каеде, затиснат от падналия покрив. Тялото му бе сгърчено и той сякаш не можеше да стане, но се пресегна и я сграбчи за глезена. За пръв път я докосваше. Пръстите му бяха студени, а хватката му — желязна. Прахът го давеше, дрехите му бяха покрити с мръсотия, а под обичайния си аромат вонеше на пот и урина. При все това, когато заговори, гласът му бе овладян както винаги:

— Ако трябва да умрем, нека да умрем заедно — зад него чуваше пламъците, които пукаха и пълзяха напред като живо същество. Димът се сгъстяваше, пареше на очите й и замаскираше всички други миризми. Тя започна да се дърпа и да рита, мъчейки се да се откопчи от сключените му пръсти. — Просто исках да те притежавам — продължи той. — Ти беше най-красивата вещ, която съм виждал. Държах да бъдеш единствено моя. Исках да прекърша любовта ти към Такео, за да мога да съпреживея трагедията на твоите страдания.

— Пусни ме! — изпищя тя. Вече чувстваше горещината на приближаващия пожар. — Шизука! Кондо! Помогнете ми!

Шизука бе изцяло заета с останалите стражи и се биеше като мъж. Ръцете на Ишида все още бяха завързани за стълба. Кондо посече един от стражите в гръб, обърна глава по посока на гласа й и се втурна към горящата къща. Успя да скочи на ръба на верандата.

— Господарке Отори — викна той. — Ще ви освободя. Бягайте в градината, при езерата. Шизука ще се погрижи за вас — плъзна се надолу и стовари меч върху китката на Фудживара. Благородникът изрева от болка и ярост; пръстите му освободиха глезена на Каеде. Кондо я избута нагоре и й помогна да се прехвърли през ръба. — Вземете меча ми. Зная, че можете и сама да се защитите — мушна го в ръцете й и продължи припряно: — Заклех се да ви служа. И го сторих искрено. Докато съм жив, няма да позволя някой да ви стори зло. Но убих баща ви, а за човек като мен това е престъпление. Още по-голямо престъпление е да нападна благородник и да му отнема живота. Готов съм да си платя за това — той отправи към нея поглед, в който сега нямаше и капчица ирония, и се усмихна. — Бягайте! Бягайте! Съпругът ви ще дойде за вас.

Тя отстъпи назад. Видя, че Фудживара се опитва да стане, а от посечената му китка бликаше кръв. Кондо сключи ръце около благородника в желязна хватка. Пламъците изригнаха през крехките стени, обгърнаха ги и ги погълнаха.

Горещината и писъците я заляха. „Той гори, всичките му съкровища горят“, помисли си тя трескаво. Стори й се, че чува как Кумико вика от ада, обзе я желание да направи нещо, за да я спаси, но когато понечи да се втурне към къщата, Шизука я дръпна обратно.

— Ти гориш!

Каеде пусна меча и безпомощно обхвана главата си, когато пламъците лумнаха в намаслените й коси.

Слънцето залезе и луната се издигна над неподвижната повърхност на морето, очертавайки сребриста пътека пред нашата флотилия. Беше толкова ярка, че виждах ясно планинската верига отвъд брега, който напускахме. Приливът ромолеше под корпусите на корабите, а платната плющяха на вятъра, идващ откъм сушата. Греблата се врязваха във водата в равномерен ритъм.

Стигнахме Ошима в ранните часове на утрото. От повърхността на морето се издигаше бяла мъгла и Фумио ми обясни, че следващите няколко нощи щяло бъде същото, тъй като въздухът изстивал, което беше идеално за целта ни. Прекарахме деня на острова, добавяйки провизии от складовете на пиратите и качвайки на борда още хора на Терада. Те бяха въоръжени с мечове, ножове и най-различни други оръжия, повечето от които не бях виждал никога. Привечер отидохме до светилището и оставихме приношения за Ебису 20 20 Божеството на рибарите и на сполуката. — Б.пр. и Хачиман, молейки за спокойно море и победа над враговете. Свещениците ни дадоха сигнални раковини за всеки кораб и ни изпратиха с благословии, които насърчиха хората ни, макар че Фумио възприе всичко това с известно недоверие, потупвайки своята пушка с думите: „Ако питаш мен, това ми вдъхва повече кураж!“, докато аз бях доволен да отправя молитва към който и да е бог с ясното съзнание, че всички те са просто различни лица, измислени от хората, и въплъщават една вездесъща истина.