Лиан Хърн - Възмездието

Слънцето бе залязло зад планината, но още не беше тъмно. Над градината падаше здрач, едва разпръскван от светлината на фенерите. Над главите им с тъжен грак прелетя гарван.

— Много обичам Ишида — продължи Фудживара — и знам, че и ти си привързана към твоята прислужница. Трагично е, но двамата трябва да се опитаме да се утешим взаимно в скръбта си — той плесна с ръце. — Донеси вино, Мамору. Смятам, че можем да започваме забавлението си — той се приведе към Каеде. — Не е нужно да бързаме. Разполагаме с цяла нощ.

Тя все още не проумяваше каква бе целта му. Взря се в лицето му, видя жестоката извивка на устата му и бледността на кожата му, дребните мускулчета на челюстта му, които го издаваха. Той извърна очи към нея и тя отмести поглед към стълбовете. Връхлетя я внезапна слабост; фенерите и белите камъчета се завъртяха наоколо й. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее.

— Не правете това — прошепна тя. — Не ви прилича. Смилете се над тях.

В далечината виеше куче. Виеше непрестанно. „Кучето на Ишида“, помисли си Каеде и почти повярва, че това е собственото й сърце, тъй като изразяваше напълно обзелия я ужас и отчаяние.

— Неподчинението и липсата на вярност към мен трябва да бъдат наказани — рече той. — В известен смисъл това ще обезкуражи останалите.

— Ако трябва да умрат, нека е бързо — рече тя. — В замяна ще сторя всичко, което поискате от мен.

— Но ти, така или иначе, вече си длъжна да го правиш — каза той, почти озадачен. — Какво друго можеш да предложиш, което не влиза в задълженията на една съпруга?

— Бъдете милостив — помоли го тя.

— Не съм милостив по природа — отвърна той. — Ти вече изчерпа възможностите си за преговаряне, скъпа моя. Смяташе, че можеш да ме използваш за собствените си цели. Сега аз ще те използвам за своите.

Каеде чу нечии стъпки по ситните камъчета. Погледна в посока на звука, сякаш силата на погледа й можеше да достигне Шизука и да я спаси. Към стълбовете бавно вървяха стражи. Бяха въоръжени с мечове и освен тях носеха някакви инструменти, чийто вид предизвика метален вкус на страх в устата й. Повечето мъже бяха с мрачни лица, но един от тях се усмихваше въодушевено. Между тях Ишида и Шизука бяха две дребни фигури, слаби човешки тела с безгранична способност за изпитване на болка. И двамата останаха безмълвни, докато ги привързваха за стълбовете, но Шизука вдигна глава и погледна към Каеде.

„Това не може да се случи. Ще погълнат отрова“, каза си Каеде.

Фудживара заяви:

— Не мисля, че сме оставили на твоята компаньонка някаква възможност да се спаси, но ще бъде интересно да видим дали е така.

Каеде нямаше представа, какво възнамеряваше да стори Фудживара, какви мъчения и жестока смърт им бе замислил, но бе слушала достатъчно истории в имението на Ногучи, за да може да си представи най-лошото. Осъзна, че е на границата да загуби самообладание. Надигна се — само по себе си немислимо действие в присъствието на Фудживара — и се опита да го умилостиви, но точно когато молбата с мъка се отронваше от устните й, при предните порти се разрази неясна суматоха. Стражите викнаха нещо и в градината нахлуха двама мъже.

Единият беше Мурита — мъжът, който бе дошъл да я съпроводи до владението и после бе устроил засада и убил хората й. Той държеше меча си в лявата ръка; дясната все още не бе заздравяла от удара й. Не знаеше кой е другият, макар че й се стори някак познат. Двамата коленичиха пред Фудживара и Мурита заговори:

— Владетелю Фудживара, простете за безпокойството, но този човек казва, че носи спешно съобщение от владетеля Араи.

Каеде отново се бе свила на пода, признателна за този кратък отдих. Тя насочи поглед към другия мъж, забеляза големите длани и дългите му ръце и осъзна с изумление, че това бе Кондо. Беше променил чертите си и когато заговори, гласът му също беше различен. Но без съмнение Мурита и Фудживара щяха да го познаят рано или късно.

— Владетелю Фудживара, владетелят Араи ви праща своите поздрави. Всичко се развива по план.

— Отори мъртъв ли е? — попита благородникът, хвърляйки бърз поглед към Каеде.

— Още не — отвърна мъжът. — Но междувременно владетелят Араи моли да му пратите обратно Муто Шизука. Той проявява личен интерес към нея и желае да запази живота й.

За момент Каеде усети как в сърцето й бликва надежда. Фудживара нямаше да посмее да навреди на Шизука, след като Араи я искаше за себе си.

— Странна молба — отбеляза Фудживара — и странен пратеник — после заповяда на Мурита: — Вземи му оръжието. Не му вярвам.