Лиан Хърн - Възмездието

— Можете да бъдете сигурна, че владетелят Отори си има свои планове — прошепна Юми. — В края на краищата той е идвал да ви спасява, когато Араи го е пресрещнал и го е изтласкал обратно към крайбрежието. Тогава само тайфунът е попречил на успешното му отстъпление…

— Идвал е да ме спаси? — попита Каеде. Ревността й стихна, поуталожена от признателност и слаб проблясък на надежда.

— Веднага щом е научил за отвличането ви, е тръгнал насам с над хиляда воини — Каеде усети, че Юми трепери. — Пратил е Шизука да ви каже, че ви обича и че никога няма да ви предаде. Бъдете търпелива. Той ще дойде за вас.

От съседната стая се разнесе шум, наподобяващ трескав вик.

— Ела с мен до тоалетната — рече Каеде така спокойно, все едно цяла вечер не бе казала други думи освен „Дръж ми робата“ и „Среши ми косите“. Прекрасно си даваше сметка за рисковете, които Юми бе поела, донасяйки й това съобщение, и се страхуваше за безопасността й.

Юми взе едно топло наметало и я загърна с него. Двете пристъпиха безмълвно на верандата. Беше по-студено от всякога.

— Тази вечер ще е мразовито — отбеляза момичето. — Да поръчам ли още дървени въглища за мангалите?

Каеде се заслуша. Нощта бе тиха. Нямаше вятър, не се чуваше вой на куче.

— Да, нека се постоплим.

При входа на нужника смъкна кожената роба от раменете си и я подаде на Юми да я държи. Клекнала в тъмната ниша, където никой не можеше да я види, тя си позволи да изпита радост. Думите отекваха в мозъка й — същите, които самата богиня й бе казала: „Бъди търпелива. Той ще дойде за теб.“

На следващия ден Риеко бе малко по-добре; стана и се облече в обичайното време, макар че Каеде я помоли да си почине още. Есенният вятър, който духаше откъм планината, бе по-студен, но Каеде чувстваше топлина, която не бе усещала от началото на пленничеството си. Опита се да не мисли за Такео, но вестите, които Юми й бе предала шепнешком, бяха изнесли образа му на повърхността на съзнанието й. Думите, които й бе пратил, кънтяха с такава сила в главата й, че тя бе сигурна, че някой ще ги чуе. Беше ужасена, че може да се издаде. Не говореше на Юми, дори не я поглеждаше, но си даваше сметка за едно ново чувство помежду им, някакъв вид съучастничество. Нима Риеко с тези нейни очи на корморан би могла да не го регистрира?

Заради неразположението Риеко бе станала раздразнителна и по-злобна от всякога. Недоволстваше от всичко, оплакваше се от храната, прати да й донесат три различни вида чай, които й се сториха престояли, зашлеви Юми, задето не й била донесла гореща вода достатъчно бързо, и докара втората прислужница — Кумико, до сълзи, защото момичето си позволи да изрази страха си от земетресения.

По принцип Кумико бе добродушна и весела и Риеко й даваше известна свобода, която за останалите прислужници бе недопустима. Но тази сутрин тя й се подигра, изсмивайки се презрително на страховете й и пренебрегвайки факта, че тя самата също ги изпитваше.

Каеде се оттегли от неприятната атмосфера, като отиде да седне на любимото си място, и се загледа навън към градината. Слънчевите лъчи едва озаряваха стаята, но след още няколко седмици вече нямаше да прехвърлят и външните зидове. Зимата в тези помещения щеше да е мрачна… но нали той щеше да дойде за нея преди това?

Каеде не виждаше планината, но си представяше върховете й, устремени в синевата на есенното небе. Сигурно вече бяха покрити със сняг. Внезапно в клоните на бора кацна птичка, изчурулика високо и после отново отлетя, издигайки се над покрива и проблясвайки с багрите в зелено и бяло върху крилата си. Напомни й за птичката, която Такео бе нарисувал толкова отдавна. Възможно ли бе това да е послание за нея — предизвестие, че скоро ще бъде свободна?

Женските гласове зад нея се извисиха в гълчава. Кумико нареждаше през сълзи:

— Не мога другояче. Ако къщата започне да се тресе, трябва да избягам навън. Не мога да го понеса!

— Значи това си сторила снощи! Оставила си нейно благородие сама, докато аз съм спяла?

— Юми беше с нея през цялото време — отвърна Кумико през сълзи.

— Владетелят Фудживара заповяда с нея винаги да има две от нас! — в стаята отекна звукът от поредна плесница.

Каеде си помисли за полета на птичката, за сълзите на момичето. Собствените й очи запариха. Чу стъпки и усети, че Риеко е застанала зад гърба й, но не обърна глава.

— Значи господарката Фудживара снощи е останала сама с Юми? Чух ви да си шепнете. За какво си говорехте?