Лиан Хърн - Възмездието

До стаята с излаз към градината имаше малко домашно светилище със статуи на Просветления и на всеопрощаващата Канон. Дори Риеко не смееше да пречи на Каеде да се моли и тя коленичеше там часове наред, докато изпаднеше в онова състояние, в което молитва и поезия се сливаха в едно, а ежедневният свят изглеждаше изпълнен със святост и значимост. Често медитираше върху мислите, които я тормозеха след битката при Асагава, и действията, които Такео бе предприел срещу Племето, и се питаше дали това състояние на святост, до което се докосваше, можеше да й даде отговор, как да управлява, без да прибягва до насилие. После се сгълча наум, защото не виждаше как някога щеше да управлява отново. Пък и трябваше да си признае, че ако все пак някак си се сдобиеше с власт, щеше да потърси отмъщение за всички онези, които я бяха накарали да страда.

Фенерите пред светилището горяха ден и нощ и Каеде често палеше тамян, оставяйки тежкия му аромат да изпълни ноздрите й и да пропие въздуха около нея. На дървена рамка висеше малка камбана и от време на време тя изпитваше внезапен порив да я удари силно. Чистият звук отекваше из стаите й и прислужниците си разменяха погледи, като внимаваха Риеко да не ги види. Те знаеха част от историята на Каеде, жалеха я и все повече й се възхищаваха.

Едно от тези момичета бе събудило интереса на Каеде. Тя знаеше от архива, който бе преписвала за Такео, че в домакинството на Фудживара работят няколко членове на Племето, най-вероятно без той изобщо да подозира. Двама мъже, единият от които управителят на имението, получаваха платата си от столицата; по всяка вероятност бяха шпиони, назначени там, за да докладват в двора за действията на пратения в изгнание благородник. Освен тях в кухнята имаше две слугини, които предоставяха откъслечна информация на всеки, готов да им плати, както и още едно момиче. Каеде предполагаше, че ставаше въпрос именно за нея.

Нямаше кой знае какви основания за предположението си, освен че у момичето имаше нещо неопределено, което й напомняше за Шизука, и че ръцете му по форма наподобяваха нейните. Когато се бяха разделили първия път, Каеде не бе усетила липсата на Шизука, тъй като животът й бе изпълнен с Такео, но сега, в обкръжението на жени, тя й липсваше неистово. Каеде копнееше да чуе гласа й, тъгуваше силно за нейната жизненост и смелост. И най-вече за някакви вести.

Момичето се казваше Юми. Ако някой знаеше какво се случваше във външния свят, това щеше да е именно член на Племето, но Каеде никога не оставаше насаме с нея и се страхуваше да потърси помощта й, макар и по заобиколен начин. Първоначално си мислеше, че може да е изпратена да я убие с цел отмъщение или за да бъде наказан Такео, и я наблюдаваше скришом, но не от страх, а по-скоро от някакво любопитство — как щеше да се опита да го извърши, дали бе поела задачата си с облекчение или с угризение.

Тя знаеше за смъртната присъда на Племето срещу Такео, станала още по-належаща заради решимостта, с която съпругът й се бе заел с унищожението на техните членове в Маруяма. Не очакваше от тях нито съчувствие, нито подкрепа. И все пак в поведението на момичето към нея имаше нещо, което предполагаше липса на враждебност.

Тъй като дните ставаха все по-къси и хладни, зимните дрехи бяха извадени и проветрени, а летните — изпрани, сгънати и прибрани. В продължение на две седмици Каеде носеше подходящи за този преходен период роби, признателна за топлината, която й осигуряваха. Риеко и прислужниците шиеха и бродираха, но на Каеде не й бе позволено да участва. Тя и бездруго не харесваше шиенето — трябваше да се пребори с желанието си да си служи с лявата ръка и да полага усилия, за да придобие сръчност, — но всичко това щеше да й помогне да запълни безкрайните дни на бездействие. Багрите на нишките й харесваха, бе очарована от начина, по който някакво цвете или птица оживяваха върху тежката копринена тъкан. Разбра от Риеко, че владетелят Фудживара е наредил всички игли, ножици и ножове да се пазят далеч от нея. Дори огледалата й се носеха само от Риеко. Каеде си спомни за малкото, подобно на игла оръжие, което Шизука бе направила за нея и бе скрила в подгъва на ръкава й, помисли си за начина, по който го бе използвала в Инуяма. Дали Фудживара се опасяваше, че може да му стори същото?

Риеко не изпускаше Каеде от очи освен по времето, когато Фудживара правеше обичайното си за деня посещение. Придружаваше я до банята и дори до тоалетната, където държеше настрана тежките й роби и след това умиваше ръцете й на водоема. Щом започна месечното кървене на Каеде, Фудживара преустанови посещенията си до края на седмицата, когато тя вече се бе прочистила.